РАЗСЪЖДЕНИЯ  ЗА НЕОЛИБЕРАЛИЗМА  И ДЪРЖАВНАТА СОБСТВЕНОСТ

       Странно нещо е това неолибералът . Какво е неолиберал ли? Ами, това е хомо сапиенс, който е против държавната собственост  и ратува за минимализиране на ролята на държавата в икомиката и съответно - максимализиране на частния сектор . По цял ден платените му или просто заблудени апологети щъкат из медии и мрежи и  мощно реват и вдигат олелия колко хубаво нещо е капитализмът , особено в неолибералния му вид и как всеки , който се осмели да заговори за държавна собственост е мръсен , долен комунист , който не вдява от великите и светли идеи на  неолиберализма и  затова не желае затриването на държавната собственост .  Това за "мръсните комунисти" е в топ десет от мантрите на неолиберализма .
Неолиберализмът е доктрина за дерегулация на държавата, ограничаване или пълна  ненамеса на държавата в икономиката , пълна икономическа и политическа свобода и против наличието и развитието на държавна собственост  .Неолиберализмът е ново понятие, което за пръв път се употребява през 1938 год. от французина Bernard Lavergne.
      Основна пречка за реализирането на "справедливо" общество, неолибералите виждат в регламентиране на минимална заплата. Според тях с премахване на минималната заплата и помощите за безработни, ще се премахне и безработицата. Тоест , ако България премахне ограничението за минимална работна заплата от 240 лв , работодателите вместо да наемат един човек и да му заплащат 240 лв на месец , могат да наемат 4 човека за по 60 лв или 8 човека по 30 лв,  и т.нат. . и ето ви много работни места .Гениално ! Според неолибералите всякакви социални придобивки трябва да бъдат редуцирани или напълно унищожени; да бъде отслабена защитата на националните индустрии чрез премахване на мита, такси и пр. и да бъдат отстранени всякакви държавни и законодателни пречки пред мултинационалния капитал . Един от най-значителните представители на  теоретичния неолиберализъм е Милтън Фрийдман от чикагската школа по икономика, а  като най -известни политици неолиберали се славят  Роналд Рейгън Рейгън и Маргарет Тачър .
    Разбира се , нашите новизлюпени след 1989 г. либерали не могат да се мерят с Рейгън и Тачър по демагогия и амбиции .  Никой  от тях не може да ти обясни смислено защо , например, чешка държавна компания купува българска държавна компания , но изглежда ,че българските капиталисти са по-напреднали идеологически, икономически  и пр. от чешките    "мръсни комунисти", макар, че  Чехия е далеч пред нас в икономическо  отношение. . За да приемем безрезервно религията на неолиберализма  , първо трябва да бъдем лишени  от здравия си разум и да станем глухи  и слепи  за фактите и за тая  цел  всякакви десни, трудолюбиви пчелички денонощно  тинк-танкват  и огласят реалното и виртуалното пространство с викове  колко мръсно нещо е държавният монопол  и държавната  собственост  и ни призовават незабавно да продадем всякакви останки от нея  и да ги превърнем в частен монопол и частна собственост  ,  защото иначе...ах, иначе  ще ни се случат страшни злини : загадъчната планета Нибиру ще се блъсне в Земята, огромен астероид ще падне в центъра на София , Искра Фидосова ще се върне в Парламента или най-малкото всички ще измрем от  страшния вирус ебола. При такива заплахи как да не се юрнеш мигновено да подариш всичко българско и родно,че да се отървеш от тия апокалиптични бедствия. Ей, туй държавната собственост била голямо зло,  българино !
        В момент когато Франция  и други европейски страни смятат временната национализация на жизнеспособни и рентабилни предприятия за адекватна мярка за борба с безработицата, нашите капиталисти проповядват и осъществяват унищожение на  родните доходни предприятия чрез изкуствени фалити и последваща приватизация от знайни и незнайни олигарси и техните офшорни компании. 
    За периода от 1996 година-2000 година държавните компании в страните от ОИСР не е намалял. Във Франция и Италия делът им е до 25% от БНП, в Дания и Финландия - 35%-37%, в Германия - 54%, а в Полша - 58% . 
      През 2005, сред 500-те най-големи корпорации на планетата в списъка на списание "Forbes", имаше 67 държавни компании, а през 2011 броят им нарасна до 106. Тринайсетте   най-големи петролни компании, които контролират 3/4 от петролните запаси в света, също са държавни.
      В период , когато много експерти смятат,че държавният капитализъм в развиващите се страни и страните в преход е не само желателен, но и необходим и когато  развитите страни увеличават процента на държавната собственост, нашите икономически "гении" методично и безмилостно парират всеки намек  за такива  действия и заклеймяват като мръсен комунист всеки, който се опита  да обясни,че в държавния капитализъм няма нищо лошо, защото той съчетава ценностите на държавата с ценностите на капитализма и че не държавната собственост, а корупцията по всички етажи на властта е причина за лошото  и стопанисване и управление. Основната вина за  атаките срещу държавната  собственост  носят както крайният неолиберализъм ,  който изповядва драстично намаляване на държавния сектор и засилване ролята на частния, така и силните комплекси наследени от социализма, които днес избиваме като отричаме всеки намек за държавна собственост в опит да се представим като първи леберали  и "демократи" .  Комплекси изразени в станалата крилата фраза "Държавата е лош стопанин." на бившия министър председателя  Филип Димитров /1991 г./ .Практическият опит показа,че приватизацията не направи предприятията по-печеливши, а напротив - доведе до ликвидацията на по-голямата част от тях. . Каква част от тази ликвидация е умишлена ще кажат експертите , но едно е сигурно- фактите влизат в остър дисонанс с мантрите на неолиберализма за вредната  роля  на държавата в икономиката.
      И докато всеки рационален  европейски  и световен ум смята , че върху стоки и услуги от особено важно обществено значение трябва да има адекватен  държавен контрол и че ключови отрасли като енергетика, комуникации, военно промишлен комплекс и пр.трябва да принадлежат на държавата , нашите политици , без значение леви или десни,  сложиха етикет "мръсно" на държавната собственост , което, разбира се не им попречи алчно да приватизират  и разграбят парчетата от тая  "мръсотия" . Резултатът е виден за всички : на последно място в Европа по БВП,  ,  по минимална работна заплата , на последно място по  пари за образование и здравеопазване; първи по мизерия, безработица , смъртност, корупция  и т,нат.  в един безкраен 24 годишен кошмар . Изоставени фабрики и заводи пустеят докато безработицата главоломно расте. Глупава  частна инвестиционна политика  , основно в недвижимите имоти, финансите и търговията , насочена към бързи и лесни печалби и разтърсвана от периодични пукания на кредитни балони остави стърчащи железобетонни скелети на недостроени  мегаломански хотелски комплекси  и неизплатени кредити. По-голямата част от земеделската земя беше продадена на  фирми с чуждестранно участие , а от 2014 година отпада временния мораториум върху продажбата  на земя на чужденци, което слага край на териториалната цялост и суверенитета на Република България . Природните ни богатства бяха раздадени на концесии срещу жалки трохи за държавата .На практика ние нямаме нищо освен гръмки обещания за един неолиберален рай, в който валят пари , а ние се къпем в мед и мляко под сиянието и топлината на Златния телец.. О, да , и европейските  духовни "ценности" .
      И докато адвокатите на неолибералния капитализъм  рисуват страшните бедствия: суша, глад, нашествия на скакалци и пр. библейски страхотии, които ни чакат ако не се отървем на мига от държавното, техните работодатели и гурута- господа неолибералните капиталисти 
 - доят ли, доят тая свещена крава наречена държавна собственост и хич даже не се помайват и не се гнусят . Не ги притесняват и не обиждат неолибераното  им чувство тлъстите държавни поръчки и държавните парички-тоест нашите данъци. Напротив. Накацали са като мухи на  "мръсната държавна собственост"   и хич не искат   и да чуват за свободен пазар , пък камо ли за невидимата му ръка и другите крайници   на Адам Смит. 
      Свободен, свободен, колко да е свободен свободният пазар? Отговорът не е особено затруднителен дори за необразования наблюдател : колкото са свободни и честни нагласените търгове за държавни поръчки и обръчите от фирми на политическия и икономически елит, които в голям процент се припокриват и срастват с мафиотските структури в един икономически Франкенщайн  за увеличаване и запазване на властта и богатствата им.  Правилата на тази мръсна игра наречечена  либерален пазар са такива, че монополизацията и олигархизацията са естествени еволюционни процеси- резултат на жестока   борба за пазарен дял и печалби и безмилостното мачкане на конкурентите без подбиране на средствата и без мъчителни морални дилеми  .Не можем да кажем,че това се извършва "незаконно", защото, в края на краищата законите се пишат под диктовката на спечелилите играта, които се сливат и преливат в единна корпоративноолигархична - политическа структура обсебила  всички финансови и материални ресурси , средствата за производство, цялата политическа и икономическа власт .Обсебила трите компонента на една държава: народ, територия и власт. Оставен без контрола на държавата, свободният пазар се превръща в бойно поле, джунгла,в която оцеляват най-безскрупулните и алчни "канибали" , които не се спират пред нищо за да завладеят целия пазар за себе си. Това се нарича от либералните философи "конкурентноспособност"  Но, каквито и идеологеми да измислят неолибералните философи, за да скрият истината ,неоспорим факт е,че най-висок стандарт на живот има не в държавите с неолиберална политика ,а  в държавите с развита социалдемокрация /  напр. скандинавските /  в които властта  създава институции и правила , които обуздават  дивия капитализъм  като  регулират дейността на частните компании с оглед защита на конкуренцията и опазване правата на работниците и консуматорите
      Не държавната собственост, а вашата алчност е проблемът , господа либерали и неолиберали. Друго си е да потопите  ръце до лактите в кацата с държавното , докато в същото време  го анатемосвате като мръсно и неработещо: "За Бога граждани , държавното е мръсно , нека ви отървем от него, дайте го на нас !"- биха извикали  неолибералите .Парите не миришат -би казал римският император , който  обложил обществените тоалетни с данъци. 
Не, не миришат, разбира се. Особено когато са в либералните джобове.
     Странен хибриден модел е нашенският неолиберал .Държавата  е хем родна майка, хем мащеха в икономичеката му шизофренна халюцинация . Аз не зная и най-запален неолиберал да е отказал парче торта понеже е държавна; а вие? И колкото по-голямо е това парче и колкото по-завишени  изкуствено са  цените на стоките и услугите по договорите за обществени поръчки в ущърб на държавата, толкова по-добре за хомо либераликус.
    . Либералите мразят Държавата, не парите и.
      Една от най-големите и любими лъжи на неолибералите , с които те облъчват масите  в България е,че на запад няма държавна собственост и държавна намеса в икономиката, за да разграбят последните остатъци от тая  държавна собственост  за себе си , както  и да премахнат всякаква конкуренция  пред чуждите корпоративни мастодонти . Доказателство за това намерение е ,че веднъж приватизирана, държавната собственост беше ликвидирана безпощадно . Руините от  това  антибългарско дело  могат да се видят навсякъде.    Неолибералите успяха да ни убедят,че не само трябва спешно да се отървем от всяка държавна собственост, но ако е възможно - да подарим или продадем евтино всичко ценно на чужденци  с лозунга,че чуждият и най-вече западният капиталист е по-добър и по-загрижен за татковината от родния капиталист. Практиката, обаче, показа, че за чуждия капиталист ние сме евтин работен добитък , който не се и стреми да извоюва заплащането и трудовите права на западния работен добитък и поради това е безкрайно удобен за експлоатация и манипулация. Същият този капиталист , който в България генерира  в пъти по-високи печалби отколкото в родния Запад, тук плаща в пъти по-малки заплати ( в голяма степен, на това  и на по-високите цени на продуктите и по-ниските данъци  ,се дължат и по-високите  му печалби ), и на никой не му хрумва да запита  на какво се дължи тоя икономически абсурд .Пълно мълчание и от страна на властта, която според Конституцията, е изразител на народната воля. Вероятно, властта предполага ,че  волята на народа е да бъде евтиният и мълчалив работен добитък на Запада , както и че народът приветства затриването на всичко българско и родно и най-вече на родната държавна собственост..Нищо,че държавата е най-добрият работодател в България ,че наема повече хора и плаща по-високи заплати от частния сектор,че осигуровките се плащат върху цялата ,а не върху част от заплатата както е в частния сектор...За неолибералите фактите са някакви досадни мухи и трябва да бъдат убити с голямата мухобойка на агресивната им пропаганда. А , по всичко изглежда,че в България всички политици- независимо от цвят и ориентация в политическото пространство -  са неолиберали. По делата ще ги познаете, не по засуканата им демагогия. Фактът ,че и леви и десни в България подскачат при споменаването на думата национализация , наричайки я "брутален комунизъм" говори не само за политическо и икономическо невежество , но и за това до каква степен  неолибералната пропаганда е успяла да очерни всичко свързано с държавната  собственост и ролята на държавата в икономиката. Тя тръби,че национализация означава конфискация / експроприация/ на придобитото чрез честен труд имущество на хората .В действителност  много по-врели и кипели в демокрацията държави държави като САЩ, Франция или Германия, предвиждат в своето законодателство национализация в интерес на обществото. Мотивите за национализация могат да бъдат различни :
1.Национализация на естествени монополи:  Естествените монополи могат да доведат до дисбаланс на пазара. За да противодействат на негативното влияние на монополите, в много държави по света се въвеждат концесии или контрол върху цените. Характерни отрасли с естествени монополи са ЖП транспорт, водоснабдяване, снабдяване с електричество с газ и пр;
2. Национализация при икономически кризи  като политически инструмент за стабилизация на икономиката;
3.Национализация с цел обогатяване на привилегировани когато държавата покрива загубите на частни предприятия с парите на данъкоплатците под претекст да не фалират и да спасят работни места;
4.Национализация при екологични катастрофи : напр. когато Във връзка с аварията на АЕЦ Фукушима I, Япония национализира The Tokyo Electric Power Company;
5.Национализация на стратегически отрасли / ключовеи индустрии, източници на полезни изкопаеми /с цел да не попаднат под влияние на чужденци .
     В конституцията на Германия пише:"Земята и под земята, полезни изкопаеми и средства за производство, могат да бъдат национализирани чрез закон, който да регулира начина и мащаба на обезщетението, като трансформира собствеността в обществена собственост или някаква друга форма на обществено стопанисване...Лишаване от собственост е разрешено само за доброто на всички."
      Във Франция при управлението на François Mitterrand между 1981 и 1995 год., се национализират най-големите концерни на Франция: Saint-Gobain, Rhône-Poulenc и 39 банки и финансови институции, стоманодобивната промишленост и оръжейните концерни Dassault и Matra. Обещетенията в размер на 39 милирада франка, държавата изплаща, като увеличава външния дълг.
      През 1948 Великобритания национализира четирите железопътни предприятия в British Rail. Margaret Thatcher през управлението си между 1979 и 1990, приватизира масово предприятия: British Telecom, British Petroleum (BP), British Airways, Водоснабдяването и Електроснабдяването/ ЕРП/.
     В Южна Америка в последните години се забелязва тенденция на разкрепостяване от американските и западно-европейските концерни.През април 2012 година аржентинският сенат гласува за национализация на 51% от най-големия в Аржентина нефтен концерн YPF (дъщерна фирма на испанския Repsol-концерн). Аржентина има завиден прираст на икономиката си, за последните години.
     През февруари 2013 Боливия национализира аерогарите си, по настоящем собственост на фирмата "Sabsa" под патронажа на испанската "Abertis Infraestructuras". Боливия започва обезпаразитяването, с национализация на испанските "инвестиции" в енергетиката - Iberdrola, още средата на 2012, на основание справедливи цени за електроенергия, по думите на президента Evo Morales. Освен това Ево Моралес национализира и телекомуникационните концерни и нефта.  благодарение на тази стъпка Боливия излиза от положението на най-бедната латиноамериканска държава.
     В началото на 1990-те (преди Чавез , енергетиката както и телекомуникациите биват приватизирани във Венецуела. Държавата се намесва, като изкупува 82,14% от акциите на американската корпорация AES Corporation, за 739 милиона US$. Същата AES Corporation, с която по думите на Румен Овчаров, е сключен един от най-тежките договори за България - продажбата на ТЕЦ-Марица Изток, с договориране за десетилетия българското население да изкупува от merican електроенергия на тройна цена.  Венецуела, която разполага с петата по големина нефтена индустрия в света, под управлението на Уго Чавес национализира с декрет от 01.05.2010 петролните си залежи.
     И докато по широкия свят приижда вълна на национализация и  регулация на частния сектор , ние продължаваме да живеем с идеологеми от средата на миналия век и да продаваме на нелепа цена най-ценните си богатства.Чуждестранните "инвеститори" са се погрижили законите  в България да забраняват национализацията. Един от пропагандните номера  , с които си служат неолибералите е да възбуждат в обществото недоверие в държавната собственост като тръбят,че държавата е лош стопанин и обществените блага ще бъдат много по-добре стопанисвани ако се намират в техните ръце. На практика , България няма законова процедура по национализация , а едно прекратяване на концесионен договор и отнемане на лиценз на частен инвеститор повлича огромни неустойки , които държавата трябва да заплати .Напр. в Закона за водите изрично е казано ,че е абсолютно задължително при прекратяване на концесията да се обяви нова процедура за концесия. Тоест, невъзможно е Общината да стане оператор на водния цикъл в София, защото законът не го позволява !!!
Национализацията не е опасна само с това,че частните инвеститори могат да саботират икономиката като увеличат инфлацията  и породят недоверие у хората в способностите на държавата да се справи с икономическата ситуация , но и да доведат до войни , метежи  и репресии срещу населението от страна на големите корпорации подпомогнати от военната машина, сваляне на непокорните правителства и инсталирането на послушни такива .Стотици хиляди , дори милиони хора станаха жертви на подобни действия в Иран, Гватемала, Индонзия, Куба, Чили, Еквадор, Боливия, Бразилия и много други.  На път сме това да се случи в Сирия .Там където не успява методът на убеждението и пропагандната отрова идват на помощ оръжията .За ужас на неолибералите , приказките за демокрация вече трудно могат да заблудят някого ; светът започва да отваря очи за истината скрита зад неолибералната демагогия и  за грозното лице на корпоратокрацията  и ненаситната и алчност.
Никоя лъжа  не трае вечно. Дори неолибералната. Пропагандата е мощна   , но ние вярваме,че всяко действие има равно по сила и противоположно по посока противодействие и скоро това противодействие ще обхване и разграбената ни и поставена на колене Родина ,а практичният , здрав български дух ще прогледне зад булото на отровната неолиберална риторика и ще поиска обратно това, което принадлежи на целия народ. 
.

Мая Тонева

 * Тинк-танкове- Мозъчни тръстове, наричани още аналитическите ценрове, "фабрики за мисли", "резервоар за мисли" ^[1] и "мислителен таран" (на английски: think tanks) са неправителствени изследователски организации и групи, които по правило съсредоточват усилията си в областта на хуманитарните науки - политика, икономика, социология, право и т.н. и които имат често функцията да защитават определен тип социални политики, политически стратегии, икономика, въпроси на науката и технологиите, индустриални или бизнес политики и дори военни съвети. ^[2] Много от мозъчните тръстове са организации с нестопанска цел и статутът им дава възможност за данъчни облекчения, например в САЩ и Канада, някои са финансирани от правителства, а други получават средства от консултиране.