Всяка година през юли на историческия скалист връх Бузлуджа в централна Стара планина се провежда традиционният събор на левицата с презумпцията ,че основен неин идеен изразител и говорител е Българската социалистическа партия.. На този връх където през 1868 г. се сражава четата на Хаджи Димитър , ежегодно се събират членове и симпатизанти на БСП и други леви формации , за да почетат паметта на "предците" на социалдемокрацията.. Песни, танци , прочувствени, понякога и не особено интелигентни, речи ,младежки дискотеки и люти свади между ортодоксални комунисти и социалисти огласят героичния връх. Поради твърде сложната , преплетена история на социалдемокрацията, изпъстрена с чести схизми и идеен синкретизъм , кървава омраза и любов, политически предателства и отмъщения , и до днес комунисти , реформисти ( тоест десни социалдемократи ) и неясното „социалисти” - тоест лявоцентристки социалдемократи , каквото и да означава това странно ПМО ( политически модифициран организъм ) -не могат да си поделят заветния хълм и лявото пространство. Разбира се, това е съвсем нормално предвид тъжната истина ,че най-големите спорове и свади за политическо, религиозно и друго наследство стават между най-близки роднини каквито са изредените по-горе представители на лявата идея.. Често след този пъстър социалистически купон ,след десетките хиляди хора остават празни бутилки, хартии и плакати , но много повече са въпросите , които остават след тях , като натрапчива мелодия в главите ни: въпроси за генезиса на социалдемокрацията , за буйната и младост наситена с месиански порив , кръв поезия, отмъщение и решимост ;въпроси за онези толкова възхвалявани и заклеймявани 45 години пролетарско безгрижие и цената му , за днешното и крехко и противоречиво битие ,за дългия път от светлата вяра на Дядото , Смирненски и Вапцаров в победата на комунизма , до плоския данък, заменките , червената олигархия , Делян Пеевски , виковете огласящи площадите "червени боклуци ", разделението и омразата... От създаването си или по-скоро преименуването си през 1990 г., БСП се лута из политическото пространство преминавайки през всички нюански на спектъра му , атакувана и от ляво и от дясно, разкъсвана от вътрешни партизански войни и междукланови раздори., заклеймявана и възхвалявана за революционното си и тоталитарно минало , винаги оцеляваща през бурите на времето и събитията. Драматична ,противоречива , многопластова , "нахранена със събития и напоена с кръвта на хиляди убити" е историята на възхода и падението на столетницата . Или падението и възхода...както предпочитате. Или, както аз предпочитам - просто историята. Необходима за оцеляването смяна на етикета или политическо прераждане се случи в онзи паметен третоаприлски ден когато БКП се преименува на БСП , отказа се от стриктното прилагане на марксизма и направи завой в неизвестна и за себе си посока? Неизвестна , тъй като е Хамлетовски въпрос какво значи да се "откажеш от стриктното прилагане на марксизма " , а в същото време да се рекламираш като лява партия готова да маже с йод и мехлеми язвите на капитализма докато чака той от само себе си да се реформира и преживее неизбежния си катарзис . Или крах, което е едно и също. Идеята на автентичното ляво е да се противопоставя на дясното ,а не да се опитва да го реформира, гримира или измолва от него подаяния .Популистко или не, работещо или губещо, глупаво или интелигентно... идеята на лявото не е да ухажва дясното и покорно да навежда глава за да вдигне с няколко лева заплатите или да назначи още няколко хиляди търтея на държавна ясла, които изплитайки широка мрежа от корупция и политико -олигархични зависимости , да отблъснат хората , убеждавайки ги, че лявото е диктатура на държавните чиновници над добрия и чист като ангелче бизнесмен и идиличния, пасторален пейзаж на свободния пазар. В изтърканата пропагандна плоча на неолибералите, бизнесменът се явява като многострадалният Йов , който се бори срещу гнета на социалната държава и само чака да се освободи, за да започне да работи за благото на цялото общество ; да прави бизнес , да създава работни места и така , ще не ще, да осъществи държавата на всеобщото благоденствие. Видяхме, че неолиберализмът не можа да осъществи всеобщо благоденствие , но сме принудени да признаем, че в това "ни ляво , ни дясно " , в тая всепоглъщаща ,сива , постсоциалистическа мъгла , критиките на неолибералите не са лишени от основания. Всъщност, диктатурата на държавния чиновник над многострадалния бизнес не е крайъгълният камък на лявата идея. Осъществима или не , утопия или чиста глупост, но заветната цел на лявото е премахването на експлоатацията и установяване на безкласово и безвластническо общество на равния и свободен достъп на всички до материалните и духовни блага на това общество. Комунизмът съвсем не е против капитала ,а против несправедливото му разпределение , което поставя милиони хора на ръба на оцеляването . Толкова. Всеки, който не се вмества в тази идея е преминал в дясно, а преминаването на лявото към дясното не може да създаде нищо освен политическа ентропия , в която царува хаосът . "Никой не може да служи на двама господари, защото или единия ще намрази ,а другия ще обикне, или към единия ще се привърже,а другия ще презре." - казва Исус. В пълна сила това важи и за политиката .Що се отнася до корупцията, тя е рожба на страховете и алчността характерни за общество , в което главна ценност и цел са парите и материалните блага и в което всичко, включително човешкият живот се измерва в пари ; където личността не е ценност сама по себе си, а се отъждествява с притежаваните от нея пари и вещи и свързаното с тях оцеляване в един студен и безсърдечен свят.
"БСП - казва д-р Петър Дертлиев още през 1991 г. - е едно по-голямо или по-малко общество . В него има различни хора. Има динозаври, в това число и млади . Оказа се, колкото и да е куриозно , че промяната е по-видима в елита на БСП , докато масата все още върви по стадно чувство . Тя се страхува да се откъсне .И всеки, който реши да се откъсне , рискува да потъне..."
Каквито и оценки да и даваме , факт неоспорим е,че БСП е единствената партия в бившата източна Европа и в цялото постсъветско пространство, която успя да оцелее в условията на външен и вътрешен натиск и да се запази сравнително силна, за разлика от всички бивши комунистически партии в Източна Европа.
Историята на българската социалдемокрация официално започва в един далечен августовски ден и минава през милиони човешки съдби и светли надежди , крушения , кървави атентати , предателства , поезия и героизъм , за да се изкачи днес на върха обсипан с песни , червени знамена и пълни с боклук кошчета и спомени .
На 2.08. 1891 г. / 20 юли , Илинден - по стар стил / на първия Бузлуджански конгрес е създадена Българската социалдемократическа партия по инициатива на Димитър Благоев . Подготовката за този конгрес се провежда на конференция в Търново под ръководството на Благоев през май същата година . Главният въпрос на конференцията бил трябва ли да се излезе открито пред народа като социалдемократическа партия и какъв да бъде нейният характер. Болшинството от участниците решили, че трябва да се организира такава партия и тя да е работническа и легитимна.Решено било още, да се свика през същата 1891 год. на 20 юли (2 август) конгрес и да се положат основите на партията.
Самият конгрес на Бузлуджа се провежда тайно, защото режимът на Стефан Стамболов силно ограничава свободата на сдружаване в България. . Връх Бузлуджа и времето, в което се провежда конгреса, са избрани, защото на същото място и по същото време традиционно се провеждат масови чествания на годишнината от гибелта на четата на Хаджи Димитър. Така малката група социалисти остава незабелязана от властите и успява безпрепятствено за проведе събранието си.Събранието приема програма и устав на Българска социалдемократическа партия. В програмата, съставена по типа на програмите на Френската и Белгийската работнически партии са изложени основните учения на марксизма. Констатира се, че България е тръгнала по пътя на капитализма и че българските социалисти трябва да се обединят в политическа партия, която да подготви работниците за бъдещия "социалистически преврат", да ги организира и просвещава..
На Втория конгрес в гр. Пловдив през 1892 г. се оформят две крила:
1. На Димитър Благоев и Никола Габровски – БСДП,- тесни социалисти ;издават вестник “Работник” .
.2. На Янко Сакъзав, Константин Бозвелиев, Сава Мутафов и др. - широки социалисти .През 1892 г. те започват да списват вестник “Другар”.
. На 10.02.1894 г. двете крила се обединяват и се образува Българска работническа социалдемократическа партия (БРСДП).
На конгрес в Русе през 1903 г. настъпва голямата схизма на социалдемокрацията в България. БРСДП се разделя по идеологически признак .Дясното крило на БРСДП защитава реформистки позиции се обособява в БРСДП/ широки социалисти- ш.с/ , докато лявото , марксистко крило – в БРСДП / тесни социалисти- т.с./ Именно от българските „тесняци” през 1919 г. в България се ражда БКП – родителката на днешната БСП.
Една кратка разходка из социалдемокрацията по света и у нас ще ни помогне да разберем в основни линии противоречията във възгледите на социалдемократите – марксисти , социалдемократите ленинисти / комунисти /и социалдемократите – реформисти , както и всички социалдемократически кръстоски и непримиримата идеологическа ,а често и кървава, битка между тях..Но, преди да пристъпим към сложното битие на българската и световната социална демокрация, нека кажем няколко думи за Маркс , защото без елементарно познаване на неговите идеи е невъзможно да осмислим по-нататъшното изложение.
Според Маркс формата на организация на производството, тоест начинът на производство е фундаментът, от който се раждат и/ или силно повлияват всички други обществени явления - социални , политически, правни, морални, идеологически и пр. Икономическата система е базата, а всички останали, производни обществени явления - нейна надстройка. Тази теория за развитието на обществото се нарича исторически материализъм. Бързата еволюция на производителните сили - на техниката и организацията на капиталистическото производство - прави заварените форми на обществена организация неефективни и така те стават пречка за по-нататъшен напредък. Това несъответствие между базата и надстройката е в основата на обществените противоречия наричани от марксистите "класова борба'. Класовата борба е конфликтът между малцинството притежаващо средствата за производство наречено "буржоазия" и огромното мнозинство от населението , което произвежда стоките и услугите и е наречено пролетариат.. Ако капитализмът не бъде заменен с нов начин на производство , наречен социализъм, при който частната собственост върху средствата за производство да бъде заменена с някаква форма на публична собственост, класовата борба неизменно би довела до кървава пролетарска революция. Краен етап на еволюцията на социализма е комунизмът - безкласова и безвластническа система основана на обща собственост и свободен достъп до свръх изобилните, поради нарастващата производителност, ресурси. В "манифест на комунистическата партия" съставен от Маркс и Енгелс през 1848 г. е записано:
"Пролетариатът ще използва своето политическо господство, за да изтръгне от буржоазията, стъпка по стъпка, всички капитали, да централизира всички средства за производство в ръцете на държавата, тоест, пролетариат, организиран като господстваща класа, и възможно най-бързо да увеличи общата сума на производствените сили." Това може, разбира се, да стане в началото само с помощта на деспотична намеса в правото на собственост и в буржоазните отношения на производство, тоест, с помощта на мерки, които се явяват икономически недостатъчни и несъстоятелни, но, които в хода на движението ще надраснат себе си и са неизбежни като средство за преобразуването на всички способи на производство.
В „Комунистически манифест“, Маркс и Енгелс разглеждат пролетарската революция като краен етап на класовата борба между пролетариата и буржоазията с цел победа на социализма и последващата му еволюция в комунизъм.. Но след поражението на революциите от 1848-49 те преосмислят възгледите си , прощават се с излюзиите за близка победа над капитализма с оръжие в ръка и започват да говорят за мирни социалистически преобразувания , тоест реформаторски вместо революционни действия.
За разлика от Маркс, Ленин няма търпение да чака "неизбежното превръшане на капитализма в социализъм, а впоследствие- и в комунизъм - по мирен път и смята,че това превръщане трябва да бъде ускорено с помощта на субективния фактор ; един идеологически подготвен и образован пролетарски авангард би могъл активно да подпомогне процесите по събарянето на капитализма чрез революция и изграждането на комунистическото общество. В едно по-слабо развито общество с недостатъчно работническа класа и бедното селячество може да бъде революционна класа.
След смъртта на Фридрих Енгелс / 1895 г/– , който заедно с Маркс полага основите на марксическата идеология и теорията на комунизма, започва дискусия в работническото движение и във 2-рия интернационал върху интерпретацията на марксизма, за неговото прилагане в различните политически условия, за неговото по-нататъшно развитие. Оформят се три групи социалдемократи :
1,десни опортюнисти ( Е.Бернщайн, Х.Хайдман). Едуард Бернщайн се счита за основател на еволюционния социализъм./ т.нар.реформизъм , термин, първоначално използван в социалдемокрацията / , който проповядва плавните реформи в противовес на марксисткия революционен социализъм, според който революциите са необходими за постигане на фундаментални промени в обществото.Революционерите марксисти остро критикуват реформистите, Роза Люксембург пише по техен адрес осъдителното есе" Реформа или революция ".
2. центристи ( К.Каутски, Е.Вандервелде, О.Бауер). Карл Кауцки е немско-чешки философ и политик от еврейски произход, който след смъртта на Енгелс проповядва ортодоксален марксизъм, с което разгневява Ленин и го провокира да напише "Пролетарската революция и ренегатът Кауцки".Докато Ленин смята ,че неговата обществено - икономическа теория е развитие и обогатяване на марксизма, то неговите критици като Кауцки твърдят,че ленинизмът не е развитие,а форма на изкривяване на идеите на Маркс.
3.леви революционери ( К.Либкнехт, Р.Люксенбург, холандските “трибунисти”, българските “тесняци”, руските болшевики).
Левите социалдемократи, оглавени от Владимир Илич Ленин повеждат безкомпромисна битка срещу центристките и десните социалдемократи, ръководени съответно от Карл Кауцки – центристи и Едуард Бернщайн- десняци. Левите социалдемократи се борят за революционно преустройство на обществото, пълно премахване на експлоататорския капиталистически строй,а десните – за неговата реформация чрез сътрудничеството на работническата класа с буржоазията . Левите смятат подобно сътрудничество за смъртен грях срещу идеите на социализма , за дълбока и страшна язва в революционното движение ., за мрачна заблуда, която само укрепва капитализма и неговата антисоциална природа. Капитализмът трябва да бъде премахнат , а не разкрасяван , за да придобие "човешко лице". .Левите обвиняват центристките и десни опортюнисти/ от френски – приспособяване, съглашателство / ,че са предали и подменили революционните идеи на Маркс със служба и партньорство на буржоазията . За лидера на центристите Кауцки , Ленин казва,че под негово ръководство вторият интернационал се е превърнал в „царство на сладникави дребнобуржоазни фрази, на интернационализъм на думи и на страхлив опортюнизъм и раболепие пред социалшовинистите на дело.Центристите са поклонници на рутината, роби на гнилата легалност, покварени от атмосферата на парламентаризма”
По предложение на Ленин революционните партии на пролетариата възприемат автентичното марксово наименование „комунистически” и създават 3-я Интернационал – Коминтерна, съществувал от 1919 до 1943 година и поставил си за задача постигане целите на комунизма – установяване диктатура на пролетариата , ликвидиране на капитализма и създаване на социализъм и комунизъм.
В годината на създаването на третия интернационал – 1919- в България се ражда Българската комунистическа партия . Лявото крило на БРСДП / тесни социалисти /става съосновател на третия / комунистическия/ интернационал – Коминтерна / и се преименува на БКП , като приема преминаването на ленинистки, болшевишки позиции..
До кървавата 1923 БКП (т.с.) израства като сериозна и решителна политическа сила. На няколко последователни изборни кампании печели най-много гласове след БЗНС. В навечерието на Деветоюнския преврат през 1923 г. чрез който бива свален режима на Александър Стамболийски и се установява режима на Александър Цанков ,БКП има над 38 000 членове. Свързаните с нея организации също имат внушителна членска маса: ОРСС — около 30 хиляди души.
За зла участ, БКП, под натиска на Коминтерна организира Септемврийското въстание срещу режима на Александър Цанков. Според някои изследователи, дядо Благоев се противопоставя на септемврийското въстание, защото го смята зле организирано и подготвено ,а и би поставило Партията извън закона и в политическа изолация за дълги години.Оказва се прав: много комунистически дейци са арестувани, а въстанието е жестоко потушено , следват масови разстрели. Гео Милев посвещава на въстанието поемата Септември."Вековната злоба на роба" е смазана . БКП е закрита, а имуществото и национализирано , започват масови репресии срещу комунистите. Георги Димитров и Васил Коларов бягат в СССР. По това време партията има около 6000 членове.
Безмилостното потушаване на Септемврийското въстание и масовите убийства на много от кадрите на Партията, укрепват влиянието на крайно левите сектанти , които жадуват за отмъщение.
На 16 април 1925 г. крайно ляво настроени дейци на Военната организация на БКП подготвят и извършват атентата в църквата „Света неделя. Правителството на Цанков отговаря на атентата с масови репресии и убийства на видни дейци на Партията.
След като правителството на „кървавия професор „ Александър Цанков бива сменено с това на Андрей Ляпчев, БКП възобновява дейността си чрез легалното си проявление- новосъздадената БРП – Българска работническа партия . По-късно Георги Димитров и Васил Коларов успяват да отстранят крайно левите сектанти от Партията и да наложат една умерена линия на поведение. През 1938 г по решение на Централния комитет, нелегалната БКП и легалната Работническа партия сливат дейността си в нова партия под името Българска работническа партия. Партията организира множество стачки , които и донасят нова популярност . По време на втората световна война БРП оглавява дейността на бойните групи и партизанското движение и участва в организирането на Отечествения фронт- ОФ заставайки твърдо на антихитлеристки позиции. На 9 септември 1944 г. БКП военни части преминават на страната на ОФ и подпомогнати от партизански отряди и бойни групи свалят правителството на Константин Муравиев и вземат властта.
Започва процес на радикални промени в обществения , политическия и икономическия живот на страната. Приета е Наредба-закон за защита на народната власт, на основата на което започва преследването на политическата опозиция. Нейните водачи са хвърлени в затвори и лагери, а самите партии — закрити. Репресирани по различен начин са видните опозиционни политици Никола Петков, Цвети Иванов, Кръстьо Пастухов, Трифон Кунев. Преследвани и постепенно разгромени са и нелегалните организации ВМРО, „Цар Крум“, „Хан Кубрат“, Съюз на българските национални легиони и други. През 1948 г. на Петия си конгрес БРП отново приема името Българска комунистическа партия.
Не избягват репресиите и видни лидери на социалдемокрацията и по точно на лидерите на т,нар. реформисти , които проповядват реформацията , премахването на недостатъците , "шлифоването” на капитализма, а не неговото пълно унищожение и които Ленин наричаше лидери на мрачната заблуда, които само укрепват позициите на този експлоататорски и човеконенавистен строй .Ето някои от най-светлите имена на българската реформистка / широка /социалдемокрация :
Доктор Петър Дертлиев.През 1946 г. за опозиционна дейност срещу налагащия се комунистически режим е изпратен в лагер „Росица“. Същата година бива избран за народен представител във Великото народно събрание. Като депутат в VІ Велико народно събрание през 1947 г. Дертлиев се обръща към комунистите :: „Аз искам да попитам, когато вие водехте борба, това борба да станете властници на българския народ ли беше? Когато вие страдахте, когато ви биеха и гонеха, вие изтърпяхте всичко туй, за да биете и гоните ли?". И следва още една реплика на социалдемократа, чието продължение ще отекне чак през 1990 г.:„Ще ви го кажа в очите: вие сте убийци!". Думите му вбесяват вожда Георги Димитров. Дертлиев е отстранен от заседанието, а Георги Димитров крещи след него : „Къде са квесторите? Идете да го изхвърлите като парцал."
През 1948 г. депутатският му имунитет е отнет, а Дертлиев бива осъден на десет години затвор „за контрареволюционна дейност“. Излежава ги в лагерите в с. Венчан и Белене (на 2 пъти), Плевенския затвор, наказателното отделение и в затвора за рецидивисти в Пазарджик. След политическите промени от 1989 г. става инициатор за възстановяването и пръв председател на възстановената Българска социалдемократическа партия (БРСДП). През 1990 г. е кандидат за президент, но БСП не приема кандидатурата с мотива, че е краен антикомунист. Винаги е бил категорично против коалиция с БСП.. Едно е сигурно: хвален или заклеймяван, в затвора или във властта , Дертлиев винаги и е бил една силна личност , с която и съмишленици и опоненти са се съобразявали и уважавали. Една силна личност, която въпреки понесените страдания и унижения прости на своите мъчители и който на въпроса дали търси отмъщение, отвърна :
.” От мен, имайки предвид страданията на семейството ми и на мен през всичките тези години, чакаха да съм Архангел Михаил с кървавия меч. Отмъстителят. А аз не съм. В тази страна един отговорен политик не може да бъде отмъстител, ако има поне малко морал."
БКП опропастява живота и на друг виден социалдемократ - Атанас Москов .Завършил през 1927 г. Брюкселския свободен университет . На следващата година, само 25 годишен вече отговаря за социалдемократическото движение на Балканите, а от 1929 до 1937 г. е член на неговия изпълнителен комитет. През 1937 г. се завръща в София и започва активна дейност като водач на нелегалната време БРСДП..През 1946 г. печели изборите за народен представител, но комунистите касират мандата му , както и този на друг виден социалдемократ Кръстю Пастухов.. Това не им е достатъчно и те отстраняват Москов и от преподавателското му място по международно право в Софийския университет.След окончателното унищожаване на опозицията, през 1949 година Атанас Москов е затворен за две години без присъда в полицията, където бива подложен на такива репресии, че според очевидци, че когато случайно попада в една килия с главния секретар на БСДП Коста Лулчев, цял ден не могат да се познаят, а се разпознават едва по думите и по гласа. През 1951 година е изселен в Севлиево, а малко по-късно е изпратен в концлагера Белене, където остава 4 год, през което време е принуден да копае изкопи по норма, докато в същото време съпругата му, доктор по социология, работи с мотиката в местното ТКЗС, за да издържа семейството. След завръщането му от лагера дълго време не му дават работа, докато накрая го назначават на дребна чиновническа длъжност в местната психиатрия.. Въпреки погубения си живот и въпреки страданията , които преживява Атанас Москов не се отказва от идеите си .На 26 ноември 1989 г. заедно със 6 други дейци на БРСДП възстановява БСДП, като става неин председател, а по-късно - 1990 г. - почетен председател на партията. Атанас Москов се отказва от депутатско място и от всякаква политическа кариера.
Подобна е и съдбата на Кръстю Пастухов, политик и виден социалдемократ.. След Деветосептемврийския преврат през 1944 отказва да сътрудничи на просъветското правителство и след разцепването на БРСДП (ш.с.) през 1945 влиза в ръководството на опозиционната Българска работническа социалдемократическа партия (обединена).Четири дни преди изборите от 27 октомври 1946 година Пастухов е лишен от правителството от граждански и политически права, за да не може да участва в избора срещу комунистическия лидер Георги Димитров, но въпреки това той получава 18 хиляди гласа.Заради статиите си "Не ме изкушавайте, лицемери" и "Нашата войска", публикувани във в. "Свободен народ", през 1946 e осъден на пет години затвор за „антинародна дейност“. Обявява се против започнатата Културна автономия на Пиринска Македония.Кръстьо Пастухов умира на 25 август 1949 в Сливенския затвор, като според неофициални сведения е удушен от криминалния престъпник Антон Попантонов по заповед на тогавашния министър на вътрешните работи Антон Югов и заместника му Руси Христозов. Реабилитиран е през януари 1990 г.
Подобна е и съдбата на мнозина други социалдемократи.
В топлата и всеопрощаваща прегръдка на земята тяхната кръв се е смесила с кръвта на враговете им ; някъде във вечността душите им са се докоснали и са си простили.
В едно интервю от 1991 г. Петър Дертлиев казва за комунистите : „Те вярваха в своите идеи макар и нереализуеми.Те имаха, едва ли не, месианско чувство.”
Дали и доколко са реализуеми комунистическите идеи ще каже историята на някоя от безбройните си страници. Дали мъката на Вапцаров ще продължи да се скита тъжна и ненаписана във времето пространството; дали ще създадем от светлините и сенките на историята един по –човечен и справедлив свят ...това зависи от самите нас. Този справедлив свят, безмилостно мечтан в мрачните подземия на несправедливостта и отчаянието ще дойде...
Някога...
Вероятно до свършека на света , докато има хора , които се противопоставят едни други в политическо, културно, религиозно, расово или друго отношение, ще има и сблъсък на идеи , конфликти , пропагандни и въоръжени борби , смърт и страдание , но и светла надежда . Извечната битка между доброто и злото ще продължи , защото за добро или зло, само в пространството между две крайности с различен потенциал възниква напрежението , което ражда енергията , за промяна и нов живот. В квантовата физика, при сблъсък на елементарни частици се раждат нови частици с различна маса, енергия и импулс, като от силата на удара те се разлетяват в различни посоки и заживяват свой собствен живот. Някои от тях живеят много кратко и бързо изчезват, други живеят по дълго. Но, в каквото и да се превръщат, където и да летят и колкото и дълго да живеят , енергията на системата се запазва. Масата се превръща в енергия , материалното - в нематериално , плътта ражда дух , духът ражда плът , но Битието остава . Идеите се изправят и сблъскват една с друга и от силата на удара оживяват нови , които от своя страна се сблъскват и в това вечно противопоставяне и напрежение протича енергията на съществуването В източната философия Ин и Ян са привидно противоположни идеи и принципи , всяка от които носи в себе си частица от другата и двете са част от Великия предел -вечно разменящи се и преливащи противоположности . Свързани навеки и равностойни по значение, в тяхното взаимодействие е хармонията и продължението на живота.
Вероятно , поради необходимостта от тези равностойни противоположности за поддържането на живота, никоя идея няма да удържи крайна победа ,.защото това би било равнозначно на нейното самоубийство. Идеите се раждат за да се противопоставят на други идеи и умират самотни ако победят. В това е великото тайнство на борбата.
В изпепеляващата енергия на Сблъсъка, милиони души изгарят за да осветят пътя на идещите след тях..Огньовете са нужни там, където има тъмнина !
А само след броени дни тук ще дойдат да почетат паметта на апостолите и представители на българските социалдемократически формации ; разкъсвани от политически спорове , егоизъм или най- прозаична глупост . Историята им остави завещание , което много дребни души не можаха да разберат и приложат на дело..Раждането на "истинската" левица , която има да дойде , предстои, възкръсва и новото старо дясно ; ръката на неизбежните исторически процеси , подпомогната от чисти и не толкова чисти ръце , забърква поредната политическа и идеологическа алхимия. Злато или унищожение...никой не знае. Знаем само,че най-много сълзи са изплакани заради сбъднати мечти .
В древните митове Ева откъсна забранения плод с лявата си ръка и донесе на света греха , но и познанието за добро и зло . Векове наред дясното олицетворява мъжкото , войнственото и активно начало,а лявото - женското, пасивно и състрадателно начало. Врагове или приятели, в мир или война., вечно отричащи се и вечно привличащи се ...истината е,че само заедно могат да заченат живот. .
Там , сред шумния град, в политическия Армагедон ,сред кулоарите на политиката , под сводовете на властта, в академичните кабинети , по улиците и площадите , в реалното и виртуалното , битките продължават .
Но, тук, на този връх е мястото където противоречията за миг се смиряват и утихват в прегръдката на спомена.
Над Бузлуджа изгряват звездите . Вятърът, скалите, тревите , небето ...
Мая Тонева
