ЗА ОЛИГАРХИЯТА , БЕДНОСТТА И ДЕМОКРАЦИЯТА

     Февруарските протести отминаха във времето и пространството ; заглъхнаха последните викове , угаснаха последните огньове от живите факли , вековната злоба на роба утихна укротена за пореден път от стандартните политически обещания , разкъсана на части от внедрени в ядрото и чужди тела . Скована от февруарски студ омерзена и отчаяна надеждата за промяна угасна сподирена от ехото на освиркванията , одумванията и умуванията на политолози, социолози и всякакви експерти намерили благодатна почва да блеснат с анализаторските си умения и пророчески дарби и да заклеймят "лумпените" излезли по улиците и площадите да подирят справедливост... Зимата на нашето недоволство си отиде и както обикновено се случва по тукашните географско-политически  ширини - дойде пролетта на надеждата. С нея - и нови избори и "ново" правителство, което в рекордно кратки срокове успя да предизвика широко обществено недоволство и изкара хиляди хора по улиците на България . Преминавайки през всякакви артистични , нудистки и други "креативни" изяви протестът изчерпи балагановските средства и след неравната битка с депутатския автобус и полицията  ,  протестиращите се заканиха наесен да свалят "мръсните комунисти" с черешови топчета и обсадни машини вместо с шоу и бикини.

     В една своя публикация озаглавена "Многото лица на преврата" , професор Чавдар Добрев дефинира понятията "преврат" и "балаган": "Едно от значенията на „преврат” е „насилствена смяна на управлението”, докато „балаган” се явява еквивалент на „панаирджийски театър”, на зрелище, в което активно участват шутове, клоуни, палячовци, благопристойни моми и момци, инфантили и мъдреци, които се забавляват на воля, накратко, това е пъстрата и шумна тълпа от балаганчици." Всякаква прилика с действителни лица и събития е случайна, разбира се, но докато протестиращите се кълняха ,че тяхната борба е насочена против олигархията , в общественото пространство упорито се заговори, че е точно обратното и че именно олигархията е в дъното на тези протести, че шепа задкулисни играчи, хора с определени икономически интереси инспирират и финансират уличните шествия и маскаради.. Започна голямото медийно надприказване и гадаене кой точно отвори кутията на политическата Пандора и пусна демоните навън. Народът срещу олигархията или едни олигарси срещу други- в това е въпросът . Объркани от многото въпросителни и притиснати между пропагандните преси на едни или други икономически кръгове, мнозинството от хората механично повтарят толкова нашумялата напоследък дума олигархия, без да имат ясна представа какво всъщност означава и кого визуализира тя. Банкери, български и чужди енергийни босове, собственици на медийни империи, крупни контрабандисти или собственици на мултинационални корпорации ...обединяващото за всички тях е влиянието, което упражняват върху политическата власт благодарение силата на парите . В античността са били наричани плутократи / от плутос - богатство и кратос - управление /, но днес този термин се употребява рядко за разлика от по-общия термин олигархия в смисъл на управление при което властта е съсредоточена в ръцете на малка група от обществото ; власт основана на знатност, богатство, политически постове и др. Тоест, плутокрацията е само частен случаи на олигархията и визира малцинството от изключително богати хора , милиардери , които заедно с другите олигарси са монополизирали държавната законодателна и изпълнителна власт . "Олигос" от древногтъцки означава малък, малцинство. И макар днес олигархията да не е вече официална форма на държавно управление , от висотата на финансовата пирамида и мултифункционалната си пропагандна машина , по законен или не толкова законен начин , олигарсите не са преставали да моделират обществената сграда по свой образ и подобие и в служба на своите интереси, прикрити зад маската на фасадната демокрация .

      За пръв пръв терминът олигархия се използва от Платон, който я определя като "държавна уредба, която зависи от имуществената оценка на хората и при която управляват богатите ,а бедните нямат никакво участие в управлението." Олигаргията се ражда от предхождащата я тимархия / или тимокрация /- власт на честолюбците , която възниква следствие на това, че в държавата мъдреците не стигат до властта ,а наместо тях се издигат “по-буйни и по-невъздържани мъже, пригодни по природа повече за война, отколкото за мир”, пестеливи на своето, но прахосници за общото, отдадени на удоволствията, но най-вече покорени от своето честолюбие и славолюбие.Постепенно тимархията се изражда в олигархия . Олигархията е нещо лошо, защото тя раздвоява държавата чрез богатството на едни и неговата липса у други; в държавата има всъщност две държави - тази на богатите и тази на бедните.
      В своя фундаментален труд "Риторика", Аристотел опредлея четири форми на държавна организация: демокрация, олигархия, аристокрация и монархия.  Цел на демокрацията е свободата,а цел на олигархията - богатството.Основна характеристика на олигархията е имуществения ценз.

      Според Платон демокрацията се ражда в лоното на олигархията, защото при олигархията малцина забогатяват прекомерно,а други обедняват прекомерно и после чрез насилие мнозинството стига до властта. Надхвърлянето на мярата на богатството и съсредоточаването му в ръцете на малцина унищожава олигархията и я превръща в демокрация, която Платон дефинира като власт на бедните, но и на свободните. Векове по-късно Маркс ще развие теорията за класовата борба между малцинството притежаващо средствата за производство и наречено буржоазия и бедното мнозинство, което произвежда стоките и услугите наречено пролетариат. Неизбежният резултат от тази борба е пролетарската революция , победата на пролетариата и изграждането на социалистическо общество, чиято крайна фаза е комунизмът.
    Според Роберт Михелс и неговия "Железен закон за олигархията" , всяка социална организация , независимо от първоначалната си демократичност  ( или автократичност ) , в крайна сметка развива олигархични тенденции и се изражда във власт на няколко избрани - олигархия. Стремежът към олигархия е вграден в самата природа на социалните организации и независимо от това дали една партия е социалистическа, либерална или  консервативна, нейната дейност се доминира от волята на няколко вожда, като това е резултат на  обективната необходимост от лидерство , доверието на обществото към лидерите и общата пасивност на масите .

      И докато в Платоновата държава демокрацията се ражда от олигархията ,а при Михелс - от някаква "природна необходимост" , в измъчената ни , изтерзана и ограбена родина, олигархията се роди още в зората на т.нар. демокрация когато при "либерализацията" на икономиката и в мътилката на реставрацията на капитализма наречена преход , държавната собственост беше "трансформирана" в частна в условия на неконтролируема корупция обхванала всички етажи на политическата власт. Спечелилите по най-брутален начин първите си милиони  в хода на  криминалната приватизация от 90-те , олигарсите – бивши партийни величия и техни приближени – набързо „преосмислиха „ идеите на Маркс и  от новите си, либерални  камбанарии,  започнаха активно да се  намесват в политическия живот за да увеличат още повече първоначалните си богатства. Зад демократичната фразеология и идеологемите на "прехода" всъщност стои едно олигархично управление .

      Зад много заробващи за България сделки като тази с ТЕЦ- - Марица Изток 1 и Марица Изток 3 стоя българският политически и икономически елити, които най-често се припокриват и допълват в една единна политико-корпоративна структура  обсебила законодателна, изпълнителна, съдебна и медийна власт.  Под удобното прикритие на офшорната конфиденциалност  бяха  извършени непростими  и унищожителни за България  „сделки” . Именно към  т.нар. офшорки отиваше основната част от парите и комисионните по време на голямата приватизация при Иван Костов .

     Дмитрий Борисович Орешкин е руски политолог и политгеограф , който в края на февруари 2009 казва: „Олигархическият капитализъм е номенклатурен капитализм, по определение нееефективен. Той е добър, когато имаш голямо количество нефт от сондите който трябва да разделиш. Рано или късно, този механизъм, базиращ се на преразпределение на готовите ресурси се изчерпва — трябва да се измислят някакви нови видове ресурси, да се създава някакъв нов вид добавена стойност. А за това трябва не само да умееш да делиш, което умеят силоваците, а да умееш да създаваш нови. И ето от тук нататък тези неглупави, одарени, смели хора, които наричаме „олигарси“, не се вписват в строгата логика на необходимостта: измират като мамути, — климатът се е сменил и са нужни по малки млекопитаещи, които са по-приспособени да си намерят прехрана. А те започват да гладуват, при това много бързо.“

      Колкото и да са обнадеждаващи предвижданията на Орешкин, оказва се,че климатът на 2013 година се оказва изключително благоприятен за мамутите , защото тазгодишната класация на най-богатите хора на света на Форбс включва рекорден брой милиардери - 1426 - като съвкупното им нетно богатство възлиза на 5.4 трилиона долара спрямо 4.6 за миналата година.Най-много милиардери има в САЩ - 422, следва Европа -366, Африка - 103 и т.нат. Най-богатият човек на света е мексиканският телекомуникационен магнат Карлос Слимс богатство от 73 милиарда долара, след него се нарежда съоснователят на Микрософт Бил Гейтс с 67 милиарда, следва испанецът Аменсио Отрега - създател на модната марка Zara с 57 милиарда долара; на четвърто място е Уорън Бъфет - председател и главен изпълнителен директор на Berkshire Hathaway - с 53,5 милиарда долара. за пръв път от 2000 година Бъфет е извън челната тройка. над десет милиона души в света са милионери.Градът а най-много милиардиери е Ню Йорк, слдван от Москва ,а най-много милионери има в Токио .

      За разлика от късметлиите с несметни богатства повече от милиард и триста милиона души по света живеят в абсолютна бедност с по-малко от 1.25 долара на ден. Тези хора нямат достъп до образование, здравеопазване, облекло и подслон , нямат дори достатъчно храна за физическото и психическото си оцеляване .Бедността е най-сериозният проблем на планетата. Повече от 70 % от хората я окачествяват като най-големият глобален въпрос . Най-бедната държава в Европа е България . 49% от населението, 52% от децата и 61% от пенсионерите са застрашени от бедност и социално изключване. Тези нива са два пъти над средноевропейските. 85% от месечните доходи на домакинствата отиват за покриването на основни нужни, 44% от хората у нас търпят сериозни материални лишения разкъсвани между алтернативата да се стоплят или нахранят през зимата , когато основният разход на българското семейство е за електроенергия.Отчайващата бедност и липсата на перспектива тласка хората към все повече самоубийства, расте главоломно броят на психичните разстройства .Отчаянието, особено сред възрастните ,е дълбоко и тотално. Всеки ден загубили и последна искрица надежда хора скачат под влака или от високите жилищни сгради, слагат си примката на шията , палят се или си прерязват вените. Самоубийствата, високата смъртност, масовата емиграция и жестокият демографски срив обезлюдяват цели села , намалява и градското население. /По данни на Световната здравна огранизация към ООН (WHO), за последните 45 години в световен мащаб самоубийствата се увеличават със 60%. Мъжете се самоубиват 6 пъти по-често от жените./ Всяка година страната напускат около 25 хиляди Българи в търсене на хляб и препитание навън. Най-страшното от всичко е,че не се очаква никакво подобрение на ситуацията , а  ако такова все пак има, то ще е след десетилетия.  За жалост , дори един повърхностен анализ на политико-икономическата ситуация в света не дава такива надежди  въпреки сладките обещания на МВФ  и безбройните европейски комисии, стратегии и тактики за справяне с бедността .За такова справяне с бедността мечтаеше още американският президент Линдън Джонсън в своята програма наречена "Велико общество". Великото общество не можа да се осъществи, но от тогава САЩ  претърпя  велика и не толкова велики депресии ,а според някои данни сега в държавата на неограничените възможности  има повече бедни отколкото през 1933  когато  Рузвелт започна своята програма наречена Нов курс и поиска от Конгреса  5 милиарда за публични проекти. Тази програма беше осъдена като „социалистическа” наред с други програми като напр. държавната пенсионна система за възрастни хора „Соушъл секюрити”. Впрочем, в САЩ и борци  против робството като Хорас Грийли са били  заклеймен като „мръсни  социалисти” от подръжници  на робството по време на Гражданската война , тъй че не е съвсем сигурно какво точно означава тоя политически епитет в Америка. Важно е, че е най-сигурният начин някой да бъде очернен  като изключително зъл и антисоциален тип.Социалист ! Това е ужасно, по дяволите !
   Човешкото познание и обществените блага прогресивно се увеличават , но паралелно с тях се увеличават богатствата на класата на богатите , докато  бедните все повече обедняват и оскотяват. Увеличава се и контрастът между бедни и богати държави . През 1820 година богатите държави са били три пъти по-богати от бедните държави. През 1950 година богатите държави са били 35 пъти по-богати от бедните държави. През 1990 година богатите държави са 74 пъти по-богати от бедните държави. Ако през 1960 година бедните в Западна и Източна Европа са били в състояние за 5 години да спестят пари  за покупка на жилище, то през 21-век и 50 години не са достатъчни.Ако преди 2000 години човек е произвеждал два пъти повече хранителни продукти, от колкото е можел да изяде, то на днешно време е в състояние да произведе 1000 пъти повече. Но това не намалява числеността на гладуващите по света.Напротив, те се увеличават.

      На фона на жестоката рецесия и глобална икономическа криза , според данни на БНБ от май 2013 г. 714 българи имат на влог над един милион лева , което показва увеличение с 65 души в сравнение с последното тримесечие на 2012 година. 33 653 домакинства имат спестявания над 100 хиляди лева .Към края на март депозитите на домакинствата са 36,72 млрд. лв. Въпросът дали в България има и колко на брой са милиардерите в България е спорен. Носят се легенди за богатствата и начините за натрупването им на Васил Божков, Цветелина Бориславова, Гриша Ганчев, Красимир Гергов , Петър Манджуков и други знайни и незнайни герои на капиталистическия труд и криминалната приватизация .Зад нея стоят и леви политици и десни политици и такива от центъра , всички обединени от идеята за тлъстите комисионни, които ще получат срещу нечистите си дейности ,с които фалираха и продадоха на нищожна цена ключови за икономиката предприятия и цели отрасли. Според някои, най-големите богаташи в България са просто пионки на много по-могъщи чужди сили.

      Каквото и да говорят злите езици, олигархията няма цвят и партийни пристрастия ; тя е абсолютно безразлична към факта , коя политическа сила е на власт щом може да използва лостовете на властта за свои цели. Алчността на политиците е еднаква независимо от формалните различия в предизборните им платформи. Ако едно правителство и пречи, тя ще го атакува с медиен , уличен и всякакъв друг натиск за да го свали и да постави по-сговорчиво такова .Ако едно правителство е удобно на едни олигарси и неприятно за други, те ще поведат люта битка помежду си , точно както февруарските протести бяха инспирирани и режисирани от едни кланове на ГЕРБ срещу други кланове на ГЕРБ със съдействието на БСП и изнесени на раменете на българския народ, който накрая , по традиция, се оказа губещ. Или поне най-бедната част от него.Докато обществото се занимава с вечната дъвка за промени в Конституцията и Изборния кодекс , която му подхвърлят за отвличане на вниманието , мръсната игра за пазарни дялове и печалби продължава , а класовите контрасти се задълбочават. А бедността, както знаем от самия Аристотел е несъвместима с демокрацията ; материалното неравенство винаги повлича след себе си неравенство пред закона .  В когото е силата, в него е  правото – такъв е урокът на историята.

     Олигархията не е някакъв монолитен и ясно очертан в пространството обект, който да посочим и да кажем категорично: ето това е олигархията. Не,тези, които наричаме олигарси са хора с противоречиви интереси , които често се сблъскват и предизвикват сътресения в политико-икономическия живот .А този политико -икономически живот е динамичен ,вечно променящ се и преливащ в различни форми и цветове, борби , интереси и всеки опит за описанието му като нещо статично и триизмерно  е остарял още преди да бъде завършен.

     Иска ми се да продължа с с нещо оптимистично и да завърша със светла и красива поанта , но нищо не ми дава основания за епични поеми и футуристичен оптимизъм . Платон твърди,че след олигархията иде демокрация, а после тирания ...Маркс твърди,че ако собствеността не стане публична и не се премине към социализъм по еволюционен път , следва кървава пролетарска революция. В глобален аспект текат процеси на увеличение на дяла на държавната собственост в икономиките .В период на криза правителствата одържавяват печеливши предприятия и отрасли като успешен ход в борбата с безработицата и рецесията .В САЩ  президентът Обама бива заклеймяван от консерваторите  като социалист и марксист , който „иска пълна намеса  на държавата в живота на хората”. Наистина, консервативните противници на Обама не могат да се разберат какъв точно социалист е той и  си скубят косите в опит да дефинират точно идеологията му , която толкова подло прилича на "социализъм в европейски стил". Вижте, американските консерватори не са съвсем наясно що е социализъм, но за сметка на това всички са твърдо убедени,че социализмът е ужасно нещо. Да се чуди човек какво щяха да правят либералите , ако го нямаше призракът на комунизма ? По всичко личи, че те имат повече  нужда от него - като бостанско плашило - отколкото от самия либерализъм. Либералната идеология без комунизма е като християнството без  Дявола. Как би продавало индулгенции и от какво би "спасявало" вярващите ?

     “В дългосрочна перспектива плановете на Обама целят да впримчат страната в нов социализъм, скрит социализъм, който действа зад маската на традиционно чувство за честна игра, мек, но гибелен социализъм, подобен на този, който сега задушава икономиките на Европа”, пише  Стенли Кърц - старши сътрудника в консервативния изследователски Център за етика и обществена политика във Вашингтон,

     Захвърлени в периферията на пукащия се по шевовете капитализъм , ние се стремим да не изоставаме от американските консерватори и гръмко заставаме зад прероденият в земята отвъд океана антикомунизъм ,стигнал до нас по неведомите пътища на неолибералната  пропагандна паяжина обхванала  родните медии и новоентусиазирани десни умове.  В някакъв упорит словесен тик, продължаваме да наричаме   реставрацията на капитализма  "преход към пазарна икономика" , "либерализация на пазара" и всякакви маскиращи идеологеми, продължаваме да крещим  срещу „мръсните комунисти”, за да  свалим от  невидимата ръка на Адам Смит оковите  на държавния контрол и да  заживеем в бленувания неолиберален рай , в който текат реки от финикийски знаци.

     Неолибералният опиум за народа...

     И докато ние  си повтаряме упойващите  мантри на  либерализма , около нас се увеличават  гладът, отчаянието, кървавите конфликти и разяждаща алчност на мамутите, превърнали се вече в тиранозаври, гигантозаври и други представители на неолибералната фауна. Неравенството по света расте   ; бездната между свръх богати и крайно бедни се задълбочава, битката за ресурси , с които да се затъква ненаситната паст на "икономическия растеж" става все по-кървава и жестока  . "Есенцията" на световната олигархия , в лицето на шепа мултимилиардери,  дърпа политическите и икономическите конци навсякъде където намери за добре и сее бомби и смърт в името на "демокрацията" , насаждайки марионетни правителства на мястото на противопоставящи им се режими .. Многобройният им авангарден сомн  от НПО-та и мозъчни тръстове,   специализирани в пропагандата на свободния пазар  и в антикомунистически крясъци , пръскат неолиберална тор  , за да подготвят почвата за идещите след тях  корпоративни "мамути" , които да "опасат"  наличните ресурси и  унищожат по-слабите от тях млекопитаещи местни олигархчета.  По неолибералному, това се нарича пазарна конкуренция .Там където не проработват увещанията , идват на помощ оръжията .

     Маркс казва ,че  рано или късно ще протече процес на "абсолютно обедняване"" , при което дребната и средна буржоазия - междинните слоеве - в по-голямата си част ще се пролетаризират ; ще остане едно свръх богато малцинство и огромно количество бедни хора , които няма какво да губят освен оковите си , влизащи в антагонистични противоречия с това свръх богато мнозинство, т.нар. олигархия. Именно такъв процес се наблюдава днес , въпреки,че трубадурите на неолиберализма пропагандират обратната теза - че когато държавите остави богатите да печелят безконтролно, от това ще спечелят и бедните. За съжаление , действителността доказва предвижданията на Маркс ; бедните не се обогатяват,а напротив -  тече процес на поляризация , при който богатството на едни се увеличава за сметка на обедняването на други и антагонизмите  между тях се задълбочават и ожесточават .  И този процес не се развива  в период на икономическа криза, ; този процес е причина за икономическата криза . И ако викачите на неолибералния капитализъм тръбят,че благодарение на икономическият му растеж бедността в света е намаляла , то истината е ,че това е в резултат на намаляването на бедността в Китай, където , по официални данни, към 1981 г. процентът на бедните е бил  85, а днес  е намалял до 31,4. В момента относителният дял на бедните в  САЩ е по-голям отколкото на тези в Китай , но пък и броят на милиардерите в рая на неолиберализма  е най-голям  В бившите социалистически страни до злополучната 1989 г. няма изобщо  или  има нищожно количество хора, числящи се към бедните,а днес са стотици милиони. Просяците и бездомници растат в геометричната прогресия; олигарсите – също. Парите „складирани” в офшорните зони от финансовия елит на планетата са достигнали космически размери , докато  политиците ни убеждават , че сме „длъжни да затягаме коланите’ и да се откажем от всякакви социални придобивки и претенции , за да не нарушим „финансовата стабилност:” на системата .  Не бива дори да се покашляме, а не дай Боже да поискаме достоен живот...това ще застраши стабилността на финансовата система и тя ще се срути  повличайки ни след себе си към бездната. Не бива да искаме увеличение на пенсии, заплати , детски , помощи за инвалиди и пр. защото току виж финансовата система  се разклати   и офшорките  олекнат с някой и друг милиард от десетките трилиони натрупани там от акулите на олигархията в периода на същата тая „криза” , която е криза , единствено  за бедните. И като  поведени на заколение , стиснати за гушата от натрапваните ни тъмни страхове , ние повтаряме в транс, че системата трябва да е „стабилна” дори с цената на нашия живот, достойнство и фундаментални човешки права ; че трябва да работим двойно повече, да печелим двойно по-малко , да обедняваме прогресивно , да вземаме кредити с висока лихва, които после не можем да върнем на ония , които имат правото да печатат хартийки без покритие , да консумираме безполезни вещи и отровни храни , от които се разболяваме , за да обогатим фармацевтичната индустрия...изобщо – да загинем, но да запазим стабилността на финансовата система, която е в криза , а  тя не може да е стабилна без да е в постоянни и преливащи една в друга кризи, депресии, рецесии и каквато още гадост от речника на икономистите  се сетите   Омагьосан кръг , от който могат да ни спасят само всемогъщите жреци на финансовата религия , на която трябва да принасяме в жертва всичките си  надежди за достоен живот , за да не би същите тия жреци утре да ги прихване и да заложат пенсионния  фонд или да извършат някое друго финансово тайнство и да ни остане само спомен ,че някога сме имали пенсионен фонд и няколко  скътани лева в джоба. КРИЗАТА и само  кризата  обяснява и оправдава всяка мерзост на тоя свят. . Да, ще ни обяснят,че е криза и затова така се е получило с нашите спестявания, надежди и мечти и с целия ни провален живот , а ние ще гледаме нагоре озарени от сиянието на Златния телец , ще му кадим тамян и ще се молим  : „насъщния  хляб дай ни днес и ни спаси от  гладна смърт, от банките , съдия- изпълнителите  и  пр. и пр. , защото  Твои са парите и властта и силата!Амин ! „ 

    За нас остава надеждата , че след олигархията , обагрена в кръв и светли надежди иде Демокрацията. За тиранията ще мислим по-късно.

    Sic transit gloria mundi.



* Sic transit gloria mundi . -  Така преминава световната слава .