ЗА СТУДЕНТСКИЯ БУНТ И ИЗТОЩЕНАТА КРАНТА НА ЧЕРВЕНИТЕ ИНТЕЛЕКТУАЛЦИ

 След като  студентската окупация   излезе извън границите на  Софийския университет и столицата  и зарази  други университети в София и  страната (Великотърновски университет "Св.Св.Кирил и Методий", Нов български университет , Медицински университет в София, НАТФИЗ и др. ) , червената лампа в главите на другарите и аркадашларите  от управляващите партии най-после светна и резервните  им генератори за дезинформация и контрадезинформация  със скърцащ звук се задействаха, забълвайки кален и ръждив пропаганден поток . Нищо ново под Слънцето , разбира се. Едва ли има мислещ човек в изстрадалата ни държава , който да не признае,че компроматните битки в кал с  удари под кръста  и мръсни хватки са стихията на социалистите . "Благородна  завист" ни обхваща докато наблюдаваме този висш пилотаж на демагогското  изкуство , в който е включена тежката червена артилерия , "независими" интелектуалци , блогъри , университетски преподаватели, платени интернет тролове , дежурните партийни кариеристи  и всичко живо, което знае азбуката и може да си служи с клавиатура в услуга на власт имащите . Кой като безплатен ентусиаст, кой на "парче"  за брой коментари в интернет форумите и фейсбук , кой - срещу прилична сума адекватна на верността му към Партията.  Осъзнали заплахата от студентския бунт , другарите щедро развързаха кесията и дезинформационният поток изригна като кален гейзер заливащ виртуалното пространство. Където не може вече с танкове, става с медийни пропагандни снаряди . БСП по гръб не пада , а и в момента няма как , защото е застанала на четири крака пред ДПС и АТАКА и показва  "коалиционни" умения . Да не забравяме все пак,че социализмът е като СПИН, а СПИН не се прихваща на пост , молитва и четене на  Маркс и Енгелс.
    Но, дори и болна от  СПИН, Империята отвърна на удара !
    БСП развърза кесията  и освен мутрите - контрапротестиращи , беше принудена да извика от задгробния им живот и ветараните - титани на червената пропаганда  .Призовани от кораба -майка , поувехналите  и поизчерпани ,  но верни синове на Партията, загърбиха дребните дрязги и семейни закачки , облякоха ръждясалите  червени доспехи , извадиха затъпели словесни мечове и препуснаха леко накуцвайки срещу  младите бойци на Съпротивата  надавайки антинеолиберални викове . Опитът срещу младостта ! Демагогията срещу ентусиазма.  Затаихме дъх наблюдавайки сблъсъка .
    И ето. The Matrix  не ни разочарова . Един от най-верните агент Смитовци на партията - Петър Волгин ,  неиният ,уж  блуден, син, който , в края на краищата, все при Нея се завръща като му затрябват джобни , наплюнчи перото , наплюнчи и пресъхналата  си Муза и забълва страстни пледоарии . Между  обичайните плюнки и обвинения в користност и служба на митичния Сорос и  "олигархията" от страна на бунтовниците , демонстрации на историческо-религиозни  познания , семейните скандали с ГЕРБ и напъните да измъдри неизмъдрена досега метафора , Волгин  едно си знае и едно си бае: неолиберализмът е лош , свободната конкуренция  е лоша и не  отърва на синовете на Партията  , всички десни са идиоти с "мокри сънища' и единственото, което трябва да правим е да кадим тамян на "социалната държава"  , която ще постигнем само под мъдрото ръководство на БСП. Амин ! ( http://www.24chasa.bg/Article.asp?ArticleId=2396577 )
    До тук добре. Никой не оспорва,че социалната справедливост е нещо хубаво и светло и че равноправието е един от фундаментите на демократичната държава. Това, което е притеснително е, че между одите за социална справедливост, свобода, братство и равенство, като пръдня из гащи се промушва идеята, че само и единствено Партията- майка и вседържителка БСП може да ни ги поднесе на тепсия като баница с тиква ,а ние само мързеливо ще се протегнем да си отчупим по едно голямо и сладко парче.
   В опити да пришпори тая изтощена кранта - публицистичната си муза- другарят Волгин забравя един простичък факт: за 24 години ние имахме възможността да се "насладим" на няколко "социалистически" управления  и големи дози "социална справедливост" тип батко и братко , та затова нямаме нужда от трогателните  му изстъпления . В напъните си да роди нова метафора , Волгин може да скъса някоя вратна жила или да получи хемороид , но не и да ни убеди в социалната безкористност на Партията. Напразно е развързала  кесията си БСП за услужливата  му муза.
    Ние , таварищ Волгин, нямаме нищо против социалната държава , ако "социумът" не се състоеше от роднините и любовниците на БКП-то , а от целия български народ.  Та, докато държавните, тоест нашите парички, текат към джобовете на шуробаджанашкия рай на новата стара номенклатура , ние не ви щем "социализма" .Наречете ни претенциозни алитерати и слуги на "снобеещата олигархия" , но ние точно този "социализъм" за нищо на света не желаем да го мяркаме наоколо .Ние, другари,  отдавна не ви щем ни меда, ни жилото.
   Жалко, че и млади социалисти- кариеристи  пригласят на извадените Ви с клизма метафори  , за да се харесат на бащиците на Партията . Между  две диети за отслабване и зова на кюфтетата, младият червен , литературен  талант Александър Симов къдри мисли като разлистена лоза , докато съвсем се изгуби в лозето на червените си фантазии.
   А Вие, камарад  Волгин, Дачков енд со он , може и да си драскате поръчковите статийки , но като пробвате да направите бизнес и се сблъскате с привилегированата фирма на зълвата на дъщерята на  бившия член на БКП и нястоящ демократ г-н Хикс, към която текат  нашите и европейските пари ,  ще видите за каква "социална" държава иде реч и за каква " лоялна конкуренция" става дума  . Член на БСП може и да се става по роднински и сексуален път , както изтъкна другарят Кутев , но социализмът е страшно друг въпрос. И докато държавата продължава да хрантути батко , братко и цялата рода на управляващата върхушка и цялата е опасана с обръчи от фирми като миризливи бинтове върху гнойна язва ,  ще си тънем в мизерия като в топла , рядка кал и ще си въобразяваме ,че това е джакузи в спа-център .  А Явор Дачков леко ще попръцква глупости като балончета ...Пръц , пръц...десните са лоши...пръц , пръц, ГЕРБ са по-лоши...пръц, пръц неолибералите са най, най-лоши...
    В сравнение с шуробаджанашкия,  родниско-сексуален "социализъм" и словесен онанизъм на червените писарушки , даже най-крайният неолиберализъм е за предпочитане . Разбира се, тогава ще се окаже,че огромният процент от т.нар.  бизнесмени и олигарси , заченати изкуствено в червените лаборатории , не стават да мият и тоалетните в някоя бизнес сграда .
    Но, тоя спъстен възел ще го разчепкаме някой друг път.
    Не отива на хора ,гласували под строй за Делян Пеевски и на техните послушни трубадури ,да дават морални оценки на студентския бунт. Когато властта лъже, краде и упражнява геноцид над собствения си народ  в служба на наши и чужди корпоративни интереси , когато ни превръща в евтин работен добитък  и гангстерска  дупка ,  когато не подбира средствата за да задоволи ненаситната си алчност  и жажда за власт , няма никакво морално право да изисква от студентите да подбират средствата си в борбата за справедливост.  Всички сме наясно,че в БГ законът не служи на Бога, а на Мамона. Просто хвърлете един поглед на нормативната уредба на дейността на банките  , привилегиите за чуждите  "инвеститори" , концесионерите  и пр. и ще се убедите.
   Затова, не дърпайте тънката струна в душите ни, другари и не се крийте зад  "демокрацията" и "волята на мнозинството " от студентите  което било под "диктатурата" на малцинството .Не насъсквайте, по изпитани методи за разделение, едни студенти срещу други. ! Ако в БГ има малцинство, това сте вие  - управляващата от десетилетия  БКП-династия,  която мени кожата маските и цвета си , но не и алчната си , лицемерна същност. .Меко казано, странно е точно вие да говорите за демокрация . Наследниците на ония , които първи от целия соц лагер  с две ръце гласуваха за потушаването на  Пражката  пролет  през 1968 с помощта   на съветските танкове , в резултат на което загинаха стотици  а студентът Ян Палах се самозапали . Същите тия "демократи" от вашата партия - майка последни се извиниха за тази позорна страница в нашата история , но  никога не се извиниха за престъпленията срещу демокрацията  в собствената си държава .Всички помним Белене, другари .
      Може би след думата свобода, думата демокрация е тази ,с която най-много се е злоупотребявало и зад която са се спотайвали най-много нечисти души и интереси. 
   Преговорете си уроците по история, скъпи управляващи  и вижте ,че мнозинството никога не се е раждало като мнозинство. То винаги е тръгвало от единици ,  от малцинство , множало се е  и нараствало докато се превърне в мнозинство, в стихия, която повлича всичко по пътя си .
  Ще повлече и вас, неизбежно е.
   Не насилвайте страдащата си от артрит, алцхаймер и рядко щастие изтощена муза, другари.
   Годината е 2013 след Христа и ние имаме интернет.  
    
   

   
  
   

 ЗА МОРАТОРИУМА ВЪРХУ ПРОДАЖБАТА НА БЪЛГАРСКА ЗЕМЯ НА ЧУЖДЕНЦИ И "ЕМОЦИИТЕ" НА ОРЕШАРСКИ .

     На 22.10.2013 година след разгорещени дебати, Парламентът взе решение за удължаване на мораториума върху продажбата на българска земя на чужденци до 2020 година.
    Реакциите по повод решението  бяха разнообразни от варираха от бурно отрицание до радостно одобрение .Пред агенция "Фокус" председателят на парламента Михаил Миков заяви,че "България ще има проблеми с европейския си образ след приемането на това решение" и  че " мотивите към решението за удължаването на мораториума не отговарят на Конституцията "
    Миков визира чл.5 ал.4 от Конституцията според който " международните договори ратифицирани по конституционен ред , обнародвани и влезли в сила за Република България , са част от вътрешното право на страната.Те имат предимство пред тези норми на вътрешното законодателство, които им противоречат ." Става дума за това,че падането на забраната за продажба на земя на граждани на ЕС стана на база на международния договор за присъединяването ни към Европейския съюз. Беше ни дадена седем годишна отсрочка, в която да приведем вътрешното си законодателство в съответствие с този международен договор.И така, в съзвучие с чл. 5 , текстът на чл.21 остава само едно красиво пожелание , което  влиза в противоречие с изискванията на господарите от ЕС. Той гласи:,че "Земята е основно национално богатство , което се ползва от особената закрила на държавата обществото." Ха, дано, ама надали?- както се пее в една забавна и популярна песен.
     Оказва се,че по силата на международния договор  свещената българска земя престава да е толкова свещена и основно национално богатство ,а  се превръща в стока и то твърде евтина по стандартите на същия този Европейски съюз. Когато е приемал текстовете на Конституцията, законодателят едва ли е подозирал ,че това ще се случи и че освен в евтин работен добитък за чуждите компании, техните политически наследници ще искат да ни превърнат в чужденци върху собствената ни земя срещу едно потупване по рамото от големия европейски брат.
    Но, абсурдите не спират до тук. Според чл. 158  ал 2 на Конституцията  само Велико народно събрание решава въпроса за  изменение на територията на Република България и ратифицира международни договори предвиждащи такива изменения , но напук на Конституцията и нейното върховенство, забраната за продажба на българска земя на чужденци беше премахната от най-обикновено и прозаично народно събрание. От ония народни събрания, в които депутатите не ходят на работа, а когато ходят се занимават основно с бъркане в носа, ровене в таблетите и сладко похъркване. 
     В своето особено мнение по к.д. номер 3 от 2004 г. относно отпадането на конституционната забрана за продажба на земя на чужденци, съдия Живан Белчев подчертава,че отпадането на тази забрана попада в хипотезата на чл.158 и не може да се извърши от обикновено народно събрание. Съдия Белчев смята,че законодателят не напразно определя земята ни като  основно национално богатство, завещано от предците ни преди 13 века. Продажбата на земя на чужденци не е просто някаква гражданскоправна сделка, а има директно отношение към териториалната цялост и формата на обществено устройство,а именно - унитарния характер на държавата определен в чл.2 ал.1 и ал2 на Конституцията, който заявява,че "Република България е единна държава с местно самоуправление . В нея не се допускат автономни териториални образувания.Териториалната цялост на република България е неприкосновена." 
    Тук можем набързо  да вметнем, че когато гражданите на Република България  издигнаха искания за промени в Изборния кодекс, политици, политолози,  журналисти ,социолози и цяла  армия от самозвани "експерти"  търпеливо им обясняваха, че за това са  нужни избори за  супер велико  народно събрание , но  когато се касае за промяна на територията на Родината ,и най-обикновено Народно събрание върши работа, щом е под снизходителния  и одобрителен поглед на всемогъщия  Европейски съюз. Какво тук значат някакви  си национален суверенитет и достойнство, териториална цялост и целият този сантиментален шум когато става дума за интересите на международните спекуланти наречени за благозвучие инвеститори?Територията прогресивно обезлюдява и трябва да бъде разпродадена, а за това е нужно формалното съгласие на нашия лакейски, колониален политически елит. Високопарни фрази за оправдаване на това историческо национално предателство ще се намерят. Срещу няколко лева топ пиарите на властта ще спретнат тържествени лъжи и вдъхновяваща демагогия а ла " Земя като една човешка длан, но цялата не ни е вече нужна..."
    Според съдия Белчев, включването на земеделската земя в гражданския оборот е предпоставка за накърняване на териториалната цялост на България. Под формата на гражданскоправни сделки, ще бъдат разпродадени големи части от нашата обработваема земя , която е най-плодородната в Европа., а после постепенно и методично българския етнос, или това което е останало от него в следствие демографската катастрофа,  ще бъде изтласкван от закупените и прилежащи към тях земи. Не е изключено Турция да бъде присъединена към Европейския съюз и големи земеделски площи да бъдат изкупени от южната ни съседка . Но, ако тая хипотеза ви се струва твърде далечна и фантастична, нека не забравяме,че в политиката властват икономически силните и че скоро богати инвеститори от Европа, които имат други интереси, могат да поискат промяна в предназначението на обработваемата земеделска земя.. Тези инвеститори ще търсят земи предимно до индустриалните зони или край туристически обекти, а когато предлагат много пари, един последващ  лобистки закон може лесно да удовлетвори техните интереси.  Дори сега голяма част от бизнеса у нас се държи от световните елити ( руски, американски и др. ), чрез сламените им човеци в България. Те изкупуват каквото има за изкупуване, та когато територията се обезлюди, което ще е до 20-30 години, задкулисните собственици  просто да се нанесат и да започнат да  експлоатират от свое име. Но, дори бъдещите купувачи да са само и единствено чифликчии, ние ще бъдем поставени в положението да се изхранваме от чужденци, а що за държава е тази, която няма обработваема земя и не може да изхрани собствения си народ?  Нека обеднелите българи не се изкушават от това колко богати ще станат продавайки най-ценното си притежание, което има не само материална, но и дълбока емоционална стойност.
     И като стана дума за емоции, ще цитирам премиера Орешарски относно решението на Парламента да удължи срока на мораториума върху продажбата на българска земя на чужденци.
"Ще намерим начин да преразгледаме това решение- каза Орешарски. - Това е едно лошо решение, което е плод на политическа емоция, а не на рационален подход. Това емоционално решение не е работещо и дори не може да става дума за преразглеждане на договора за присъединяване на България към ЕС."   За тия думи Левски задгробно би го осъдил на смърт.
       Емоция на латински  -emoveo, вълнувам се, е психологическо състояние на индивида повлияно от различни субекти и обстоятелства .Емоциите могат да бъдат положителни и отрицателни и се характеризират с определен интензитет. На емоцията, във всеки конкретен случай, влияят много фактори . Едни такива фактори са пълноценността и целостността на централната  и вегетативната нервна система. При хора с нарушения и увреждания на гръбначния мозък се наблюдава занижение на интензивността. Според някои учени емоциите са еволюирали със специфични функции, напр. да предпазят човека. Различни емоции мотивират социалното поведение и могат да определят мястото на един индивид в обществото .Осемте основни емоции са : радост, страх, тъга, любов, гняв , отвращение, изненада и презрение. Тези основни емоции могат да се съчетават образувайки сложни емоции и формирайки целия спектър на човешкото поведение. Освен основните емоции има и други като гордост , срам и пр. 
   При психопатите обаче , части от мозъка отговарящи за емоционалността- хипоталамус, амигдала- не функционират като при нормалните хора и за тях е невъзможно  да различат емоционално наситено от неутрално събитие. Общоизвестен факт е, че хората на високи властови  и бизнес позиции почти 100 % са психопати, лишени от способност за емпатия.
    Емоционално или неутрално събитие за г-н Орешарски е решението за удължаването на срока на мораториума върху продажбата на българска земя на чужденци? Премиерът заявява,че политически решения взети под влияние на емоции са нещо лошо и трябва да бъдат преразгледани  и взети само и единствено в рамките на разумния подход. 
   Не само Гугъл , но и ежедневният житейски опит ни подсказват, че чист разум не може да съществува и че "разумът е колективно свойство на интелекта и съзнанието, тясно свързано с мисленето, паметта, емоционалността и волята ." И ако г-н Орешарски се опитва да раздели разумът от емоционалността, то нека знае, че това е невъзможно  по дефолт, а още по-невъзможно е да ни убеди,че не трябва да изпитваме емоции когато става дума за свещената българска земя.  И тук не става дума просто за глупавия мораториум, защото и сега всеки чужденец може да регистрира фирма с 2 лв първоначален капитал и да купува земя; тук става дума за това,че ние сме срещу продажбата на българската земя ,ПОД КАКВАТО И ДА Е ФОРМА ,на чуждестранни лица.  Но, нека все пак да  зададем  на Орешарски няколко въпроса  върху които не е лошо да помислят всички български политици :
    Кое точно Ви притеснява в емоционалните решения, г-н Орешарски  ? Не искам да правя нова "критика на чистия разум",  но мен много повече ме притесняват "рационалните " решения лишени от емоции , защото те са много по-близко до психопатията отколкото силно емоционалните такива  Странна е тази Ваша политическа схоластика, която обявява чистия разум и по-точно чистия прагматизъм за основна движеща сила на човешкото поведение. Кой е доказал,че разумът е по-висш от емоцията и разумните доводи имат предимство и са по-ценни от чисто емоционалните  и че можем да отделим едните от другите ? Не искам да  Ви разчуствам с екзистенциални въздишки , но когато  в училище изучавахме с трепет  поезията на Вазов и Ботев, когато слушахме за Гоце и Караджата и пишехме  есета и литературни анализи,  нашите учители и родители ни учеха ,че емоцията , особено патриотичната, е нещо прекрасно  и достойно за възхищение. Сега Вие ни учите,че емоциите са нещо лошо и решения взети под тяхно влияние трябва да бъдат преразглеждани, независимо от това ,че става дума за емоции като любов към свещената българска земя и загриженост за нашето бъдеще, което е неразривно и  емоционално  и физически свързано с нея?  Защо  просто не смените училищната програма, г-н Орешарски  и вместо поезията  и подвизите на нашите велики българи не изучаваме катехизиса на капиталиста - прагматик и рационален психопат кастриран от излишна емоционалност? Защо изобщо е цялото лицемерие и  драматично  циврене в училище? Защо е цялото тръшкане и патриотични ритуали по празници, полагане на венци пред героите и националните символи, гръмки лозунги и клетви в родолюбие, когато Вие днес, от висотата на Вашия пост, ни казвате,че емоцията  родолюбие е нещо лошо и единственото, което трябва да ни води е студеният разум и търговски прагматизъм ? Парите нямат отечество . Нали , г-н Орешарски ?
    Но дори да приемем принципите на прагматизма, че само онов , което е полезно и практично  за човека е истинно и правилно и се абстрахираме от всякакви "метафизични" понятия като любов, патриотизъм и пр., то какво по-полезни и практично за човека от това да пази и обработва собствената си земя в един свят, чието население непрекъснато расте и който има нужда от нови и нови обработваеми земи за да го изхранва? Какво непрактично, тоест неистинно, има в това? Откакто свят светува , още преди възникването на държавата и държавното устройство, хората са воювали за земята, защото тя е била техен дом и залог   за оцеляването им и не са необходими никакви патриотични лозунги и знамена, за да се осъзнае тоя простичък и прагматичен мотив основан на емоцията страх . Страх,че оставен без земя, човек остава  без  убежище и препитание и загива. 
     В днешно време индустриализираното и силно урбанизирано общество, което насила изтръгна човека от земята и го запрати в сивите кутийки на градовете, успя да подтисне тоя страх и да създаде илюзията ,че хлябът, плодовете и зеленчуците се раждат на щандовете в големите супермаркети и затова аргументите против продажбата на земя на чужденци са по-скоро патриотични, отколкото прагматични, но това все още не означава, че хлябът се ражда в супермаркета  Хлябът все още се ражда и израства от земята. За голямо съжаление на онези, за които тя е стока, която могат да продадат, за да си купят лъскава кола втора употреба от Запад и така да доказват на целия урбанизиран свят,че нямат нищо общо със селото и земята.Селянин стана обидна  дума,а селото - символ на простота и невежество. Дълги години капитализмът се мъчи да откъсне човека от земята, която го прави независим и свободен от парите и банките, и да го окове във веригите на финансово-икономическата система. Селяните, които се изхранваха от земята и нехаеха за всемогъществото на парите, бяха изтръгнати от нея и мобилизирани в огромната, сива, безлична, нещастна армия на градския човек, затънал в кредити, дългове, страх от безработица, страх че ще остане на улицата, когато банката го изхвърли от жилището му...страх, страх, страх...в следствие - депресия, болести, самоубийства.
Няма го мощният енергиен заряд на майката Земя, чието докосване храни и изцелява.
     На Вас, г-н Орешарски , земята  колкото една човешка длан Ви е твърде голяма и искате да я окастрите още и да довършите това , което Великите сили не  успяха  заради саможертвата на хора като генерал Вазов и  хиляди, хиляди  други знайни и незнайни български герои оставили костите си по бойните полета...Те, г-н Орешарски са били емоционални, а не рационални .Уверявам Ви.
     Когато нашите деди са загивали на Шипка, са загивали с емоция и тая  велика емоция е била да запазят България на цената на живота си . А като кажем България, веднага асоциираме с нашата земя, която Вие се каните да продадете на чужди спекуланти.
    Основният аргумент, който се повтаря като свещена мантра из медиите и дърпа алчната струна в  душата на родния кандидат-продавач, внушава , че чуждите купувачи ще извадят едни големи пачки и  безкористно ще ни отърват от родните крупни  мутри -земевладелци, които купуват земята на безценица поради липса на алтернативни купувачи .След това чуждите земеделци ще запретнат ръкави , ще грабнат мотиката и ще започнат да обработват зажаднялата за плод земя. .Поради някаква странна причина, а най-вероятно подведени от усилията  и милиардите, които пръска Европейският съюз да се рекламира като организация от неподкупни и честни ангели небесни, българските кандидат-продавачи си мислят,че в ЕС няма мутри, спекуланти , печалбари и всякаква друга крадлива сган и че там корпоративните бандити по цял ден редят псалми и  ронят сълзи за бедните. .Инфантилни разсъждения и преклонение пред натрапени от рекламата  и медиите авторитети; напразни месиански очаквания, че големият европейски брат ще долети от небето на огнена колесница и ще ни спаси от нас самите...О, свещена простота. Или простотия; както предпочитате. Няма разлика между нашите мутри и чуждестранните, алчността навсякъде е еднаква.
    Една държава, г-н Орешарски  включва три компонента: народ, територия и власт, като земята е необходимо условие за съществуването на останалите два. Народ без територия е като дърво без корен, а Вие самият знаете как един последващ лобистки закон може да промени статута на купената от чужденци земеделска земя и да се окажем ние чужденци в собствената си държава. Дори лобистки закон няма да е нужен, защото до 20-30 години държавност няма да съществува поради скоростното обезлюдяване на България. Стотици селца гаснат едно по една, светлинките  от прозорците на самотните баби и дядовци се превръщат в мъждукане на надгробни свещи.  България загива.И това не е  неоснователна емоция, а реална заплаха.  И ако ние чакаме някой друг да прояви емоция по отношение на нашата земя, трябва да знаем,че това няма да се случи и спекулантите няма да заронят сълзи за земята напоена с кръвта  и сълзите на нашите деди. В техните гърди българско сърце не бие. Там, където има алчност, сърце не бие.
     Аз не разбирам , г-н Орешарски ,защо изобщо сме се освобождавали  от вековното иго и защо  сме давали толкова жертви във войни, бунтове и въстания, в свещен порив към свобода , когато Вие днес ще свършите онова , което дори поробителите ни и Великите сили не успяха да свършат:. Вие ще  благословите разкъсването на  земята ни и разпродажбата и  на парче  на бит пазара на международните спекуланти . И се опитвате да ни убедите,че това е нещо добро за България . И ни лъжете,че няма как да се опълчим против това престъпление , а  просто трябва да сведем  покорно глава  пред лист хартия, наречен международен договор и да предадем всичко за което предците ни са се борили.
    Няма да стане, г-н Орешарски . Ние, Суверенът, такъв договор не сме подписвали .
    Добре помислете преди да ставате за позор и посмешище пред историята , г-н Орешарски! Никакви международни договори не могат да стоят над суверенитета и териториалната цялост на България. Още по-малко над националното ни достойнство. И ако сега се аргументирате със закони и международни договори, аз искам  да Ви напомня ,че законът е не само буква, но преди всичко  Дух   на свобода, истина и справедливост, и че ако един закон  или международен договор противоречи на морала и интересите на  майка България, ние сме длъжни да НЕ го спазваме. Ако Ботев и Левски бяха спазвали законите на Империята, ние днес нямаше да се гордеем с имената им и с нашата скъпо купена с кръв , страдание и сълзи, независимост . И не забравяйте, че Холокостът е бил съвсем законен, г-н премиер.
     Вие днес творите история и един ден ще бъдете съдени от поколенията, ако изобщо останат поколения след ужасяващия демографски срив и духовна деградация, които Вие и подобните Ви причиняватe на България с неадекватната си на българските потребности политика .
    Библейският псалм разказва как поробени и откъснати  от земята си, евреите  въздишали край реките на Вавилон и отвръщали на поробителите си, които ги карали да изпеят нещо:"Как да пеем песни върху чужда земя ?"
   Не ни карайте да пеем песни върху чужда земя, г-н Орешарски ! Тя, единствена, ни остана - осеяна с костите на онези които я пазеха за нас и Вас с цената на живота си.
    Извинете, но просто няма как за нас земята ни да не е емоция с главно Е.
    Извинете, но ние се питаме защо за Вас тя не е емоция?
    Извинете, но емоцията не е диагноза; напротив, диагноза е липсата на емоции в такъв трепетен и съдбоносен за България момент.
    Помнете,че решението , което ще вземете относно българската земя е най-отговорното в цялата ни повече от 1300 годишна история ! И въпреки,че съм  песимистка относно Вашето и на подобните Ви родолюбие и способност да осъзнавате свойството и значението на постъпките си и важността на този  момент, все пак се надявам, че дълбоко вътре във Вас има някакъв остатъчен морал и национална гордост.. Кръвта на дедите  вика от земята против Вашето предателство, но ослепели и оглушели в блясъка и какафонията на парите и властта, Вие не чувате и не виждате .
    На 29 май преди повече от сто години Ботев и четниците му  слезли от кораба Радецки, коленичили и целунали свещената българска земя  като положили клетва ,че ще дадат живота си за нейното освобождаване .
    Вие също сте положили клетва пред националните символи и пред българския народ, г-н Орешарски. Не пред чиновниците от ЕС, не пред чуждите корпорации, не пред хищните за печалба  спекуланти, не пред ДПС  ...а пред  своята земя и пред своя своя народ. 
    Не го забравяйте !

    НЕ ИМ ПРОЩАВАЙТЕ ! ТЕ ЗНАЯТ КАКВО ВЪРШАТ или КОЙ МИ СРА В ГАЩИТЕ



   Един призрачен въпрос броди из родината в последните месеци , изскача от всички ъгли, наднича зад всички фасади, плези се от плакати , колажи и социални мрежи , показва среден пръст  и бръмчи като  муха надушила пресни фекалии в задушливия кенеф наричан политическа и медийна  власт на България .

   Въпросът не е " to be or not to be",а  Кой предложи Делян Пеевси за шеф на ДАНС - институцията олицетворяваща националната сигурност на Република България. Институцията, която трябва да ни пази от лошите- вътрешни и външни - и която на собствения си сайт се определя като :""специализиран орган за контраразузнаване и сигурност, чиято основна мисия е разкриване, предотвратяване, пресичане и неутрализиране на заплахите за националната сигурност....В изпълнение на законовите си функции ДАНС работи с целия инструментариум от оперативноиздирвателни методи и средства."

   В научната теория има стотици опити да се дефинира понятието "национална сигурност" , но, както сами можете да се досетите , общовалидно определение няма. . В нито една действаща Конституция , в която се използва термина "национална сигурност" не се съдържа дефиниция на този термин. Нашия законодател също не си е направил труда да ни обясни това загадъчно явление "национална сигурност" и затова , както винаги става когато липсват ясни дефиниции,  настава безкрайно и дисфонично плещене ,в което изначалната цел да се извлече някакъв дестилат от цялата тази  логорея , безвъзвратно се изгубва.  Бащите на Конституцията са решили,че "национална сигурност" е нещо, което се подразбира и няма нужда от обяснения и разтягане на излишни локуми . Все пак става дума за  "нация" и "сигурност". Просто като фасул .Как може да е сигурна нацията? Ами, като се създаде система от правила, които гарантират спазването на обществения ред и спокойствие чрез защита на живота,  достойнството и правата на отделната личност и гражданското общество като цяло. Тези ценности достойни за защита са изложени в Преамбюла на Конституцията на Република България. Звучи тържествено, нали?  Напр. чл. 6 ни кара да настръхнем от благороден ужас като прогласява, че " всички хора се раждат свободни и равни по достойнство и права." . Не зная дали случайно или нарочно Законодателят е пропуснал думичката "остават" , която би внесла съществена промяна в смисъла  на нормата ,а именно: Всички хора се раждат и ОСТАВАТ  свободни и равни по достойнство и права" . Да, ама не би. Раждай се свободен и равен / каквото и да означава / , но след това се оправяй сам ! Разбира се, конституциите са направени за да звучат тържествено и да създават впечатление ,че има някакъв основен и върховен закон, който , като орлица бди над нас и ни пази от неправдата.

  За жалост, самата Конституция не може да разпери криле и да ни пази и затова се налага за тази цел да бъдат назначавани хора. Прозаично, но няма как. И за да осъществи на практика тържествените и светли слова на Конституцията, наскоро българският парламент реши, че героят , който е най-подходящ и заслужил да ни пази от световното зло  е индивидът Делян Пеевски. Известно ви е какво се случи след това : суверенът на властта- българският народ- избухна в своя справедлив гняв и Пеевски се изтъркаля обратно по стълбите на ДАНС без да стане ясно какво точно е правил там за краткия си престой. От тогава въпросът "Кой предложи Пеевски за шеф на ДАНС" остана да се върти като натрапчив рефрен в общественото пространство докато премиер, министри и депутати от управляващата коалиция  се потиха и заекваха  в опит да измътят някакъв задоволителен отговор. След като първоначално обявиха,че са били под натиск и им било заявено,че ако не гласуват за Пеевски правителството пада ,и с това абсурдно обяснение да оправдаят срамния си акт, управляващите от БСП , с течение на времето, сами започнаха да се чудят защо са гласували за Пеевски .Чудеха се и се маеха управляващите с кой акъл са гласували за един чудовищно компрометиран индивид и не можаха да измъдрят обяснение. Не сме далеко от подозрението,че някой таен агент  е сипал халюциноген в депутатската супа в онзи злочест  за националната сигурност ден и затова депутатите са прихванали  временна невменяемост  Оказа се, че всякакви политически гафове и безумия могат да минат между капките с едно "Извинете, сбъркахме" , а за политическа и морална отговорност  и дума не може да става.  Разбира се, никой не очаква от български политик да си направи харакири за да измие с кръв безчестието си , но начинът по който управляващите се опитаха да заметат отпадъка от политическата си дейност под килима , би бил изключително смешен, ако на българския народ му беше до смях. .

   Трудно и невъзможно ще бъде да направим анализ на всичко което се изписа и изприказва по случаят Пеевски , но сме длъжни да признаем, че някои бисери на политическата глупост блестят с особено ярка светлина на фона на разноцветната , кичозна социолого-политолого-журналистическа какафония , от която в края на краищата изобщо не става ясно КОЙ , по дяволите, предложи или по-скоро наложи Делян Пеевски за шеф на нашата сигурност . При положение,че толкова народ се упражнява в красноречие и демагогия, все някои успяват да изплува в каймака на българската политическа тиня с оригиналните си предположения .Дори Европа наостри уши  в напрегнато очакване , а по оригинални колажи плъзнали из виртуалното пространство, Путин и Обама си шушукаха клюки по казуса Пеевски .Особено внимание обаче дължим на медийния секретар на Столетницата като изразител на нейната политическа философия. В коалиционния жабешки хор неговото крякане винаги  се очертава като особено творческо и индивидуално. Властелинът на СПИН-а и виден сеизмолог Кутев за пореден път включи на протяжно, досадно , неразбираемо плещене и само трепетното очакване на неизбежен гаф спасява слушателите му от безразличното бъркане в носа последвано от сладко похъркване . Естествено , че не се разбра КОЙ е наложил Пеевски за шеф на ДАНС , но затова пък Кутев се изпъчи важно и заяви: "Въпросът не е КОЙ предложи Пеевски. Важното е ЗАЩО."

    Еврика ! Това коренно променя нещата . Едно е да питаш:"кой ми сра в гащите ",а съвсем друго е да се чудиш "ЗАЩО  този лош Кой  ми сра в гащите".  На невежите в логическата наука бързам да обясня ,че и в двата случая гащите са насрани и миризмата е същата, но притежателят им е заменил чисто практичния и прозаичен въпрос " кой" с дълбоко екзистенциалния въпрос "защо". Защо, защо гражданинът X ми сра в гащите ?  Питащият е осран до уши, но вече не е обикновен дрисльо ,а философ от най-чиста проба вглъбен в загадките на Битието. Думите създават реалност- казва Буда. Днес квантовата физика потвърждава това гениално прозрение.

   И ако целта на подмяната на въпроса беше да превърне онзи с насраните гащи , тоест управляващите, във философ, ние щяхме да махнем с ръка и да го отминем снизходително .Въпреки сизифофските усилия на Кутев да дотъркаля въпроса ЗАЩО на върха на хълма  , след което всички да започнат да подскачат радостно около него и да настане  пак едно безкрайно плещене,в което въпросът КОЙ да се удави за вечни времена, това досадно нещо - гражданското общество , продължава да се инати и да пита КОЙ, КОЙ, по дяволите наложи Пеевски ?  Трогателните усилия на управляващите да отделят следствието от причината , да сложат каруцата пред магарето и да кажат " дий" на цялата срамна история с назначението на  Пеевски , не дадоха резултат. Долнопробните опити за демагогия на Кутев и сие , които се напъват да ни докажат ,че "защо" няма нищо общо с "кой" и че извършеното няма нищо общо с извършителя предизвикват само погнуса у омерзения от позорни сцени и политическа неадекватност нещастен гражданин на републиката.

    В по-нататъшното си изложение Кутев продължава да се чуди и мае " как  ТОВА НЕЩО  може да надделее над политическия разум и демократичните инстинкти" . Под "това нещо"  или да го наречем за по-кратко "ТО", медийният секретар на БСП визира лицето, корпорацията, групата от фирми или "някакъв огромен капитал" , които очевидно стоят зад Пеевски и режисират политическите процеси . "ТО" до такава степен е хипнозирало цялата парламентарна група на БСП ,че Кутев и досега не може да си обясни как е бил лишен от "политически си разум и демократични инстинкти" , но когато се събудил и огледал, гащите му вече били насрани и оставал въпросът ЗАЩО. Ако всичко това не е най-обикновена демагогия на най-ниско ниво , да се чудиш сам защо си гласувал за Пеевски, си е обикновена диагноза .Казано малко по-образно : "Аз ли си срах в гащите или е друг и ако е друг - защо ?"

   "Хората в избирателния ми район не ме питат за Пеевски,а за доходите си" - изкарва тежките популистки оръжия Кутев, за да  дръпне тънката струна в душата ни  и отклони от това досадно КОЙ, КОЙ, КОЙ предложи Пеевски...Трудно  е за добре охранения бивш член на борда на директорите на ЧЕЗ  да направи връзката между олигархията и ниските доходи на избирателите си, както му е трудно да направи и връзката между "кой" и 'защо" ,между 24 годишното ограбване на България от същата тая олигархия и окаяното положение на българския народ.

   Ние бихме били щастливи ако подминаването на въпроса КОЙ  беше в състояние да повиши доходите и да измъкне България от безнадеждната дупка, в която затъва с всеки изминал ден. Но подминаването на въпроса "кой" не само, че не може да повиши доходите , но КОЙ  е и основният въпрос на който, ние- суверенът на властта- изискваме незабавен отговор.  Някъде там, отвъд, злото може и да е трансцедентално понятие , но на земята то има конкретни
 извършители . И точно тези извършители носят вината за ниските доходи на избирателите на Кутев и на  избирателите на всички  Кутевци, Станишевци, Местановци и пр.  от 24 години насам. . Подмяната или омаловажаването на въпроса КОЙ е съучастничество в престъпленията на този "кой",а не загриженост за ниските доходи на българския народ. Олигархията не е дух , не е конспиративна измислица, а има своите имена и лица и тези имена и лица изискваме ние. .

   Време е на Кутев и подобните му да осъзнаят,че не те решават кои въпроси са важни .

   Интересно би било ,от гледна точка на психологията ,да разберем с какво морално право хора ,гласували под строй за олигархията срещу която уж се борят  , ни обясняват кое е важно и кое маловажно. За добро или за зло никаква политическа наглост вече не може да ни учуди .

   Думите хвърчат,а въпросът КОЙ остава.  Хората подложили на опасност националната сигурност с назначението на един тежко компрометиран и корумпиран индивид , не само,че остават безнаказани, но си позволяват да морализаторстват и размахват пръст в медиите и кулоарите на Парламента .Нищо ново под Слънцето .

    Един известен мъдрец на име Ошо коментира думите на разпнатия  Иисус Христос:                " Простете им, те не знаят какво вършат!"  Тези, който не осъзнават  какво вършат - казва Ошо - никога няма да поискат да се променят. Може да се промени само онзи, който е осъзнал грешките си и от цялото си сърце е поискал да ги поправи и да промени живота си.

    Принудени сме да признаем,че Ошо е прав. Но, от друга страна , най-опасни са онези , които осъзнават злото, което вършат и  не желаят да се променят .
   
   Не им прощавайте ! На всички , който унищожават България  не прощавайте !                           Те знаят какво вършат.

P.S. Кой предложи Делян Пеевски за шеф на ДАНС ?

   

ЕДНА ПОТРЕСАВАЩА ИСТОРИЯ ЗА 'ЕКСПЕРТНОСТ" И ДЕТСКА ТРАГЕДИЯ 


     България в момента има най-експертния кабинет от 1990 г. насам. Това каза министър-председателят Пламен Орешарски в предаването "Панорама" на БНТ. Той обясни, че от всичките 18 министри, в които включва и себе си, има само четирима членове на партия, които преди всичко са експерти в конкретната област. От началото на прехода не е имало по-експертен кабинет. /http://dnes.dir.bg/news/plamen-oresharski-izbori2013-14983687?nt=9/
     Според Уикипедия  експерт е специалист, даващ мнение или заключение при разглеждане на някакъв проблем или въпрос.В юридическо значение - лице, притежаващо специални знания, привлечено от следствените органи, съд или арбитражен съд, за провеждане на експертиза и даване на експертно мнение.Според българското законодателство, експерти към държавната администрация се назначават след провеждане на конкурс  до който кандидатите биват допускани ако покрият съответни  изисквания като образователна квалификационна степен, професионален опит , специфични умения и пр. Взема се под внимание всеки аспект от професионалното битие на кандидатите и им се дава безпристрастна оценка. Така поне би трябвало да бъде. Едно от определенията за логика гласи,че  логиката не е наука за това, което е ,а за това , което би трябвало да бъде. Е, на всички ни е известно,  че в милата ни татковина  логика не вирее и нищо не е такова каквото би трябвало да бъде. Както и всичко останало , и конкурсите за експерти са опорочени и до заветната длъжност често биват допускани лица , които имат всякакви други "заслуги", само не и в областта , в която биват назначавани . А някои не само,че нямат заслуги, но даже са причинили съществени  вреди или извършили престъпления против правото и морала в тази област.
     Но, нека , все пак оставим фактите да говорят .
     Става дума за едно скандално назначение и до изпратените по този повод от Хелзинския комитет и много правозащитни и неправителствени организации писма  до министърката на здравеопазването - Таня Андреева  .Няколко думи  за г-жа Андреева . За краткото време  на този пост, тя успя да изговори толкова глупости и да натвори толкова гафове , че ние трудно да запомним всички, затова ще си спомним само за някои от тях:. Може би най-безумната и идея е принудителното събиране на здравните осигуровки и задълженията към болници от страна на здравно неосигурените български граждани , които са повече от два милиона души  , като мнозинството от тях не плащат здравни осигуровки не поради алчност , инат или някакви прищявка, а поради простичкия  факт,че са безработни и нямат пари дори за основните си физически нужди . Мнозина умират без медицинска помощ тъй като нямат средства за да си платят лечението или биват изхвърляни след като изтече срока,в който лечението им се покрива от осигуровките. И тук не става дума само за безработни роми, а за мнозина българи оставени на милостта на Бога поради невъзможността им да платят разходите по лечението си. . Да не говорим ,че условията в българските болници не покриват елементарни хигиенни изисквания и тънат в ужасяваща мизерия , нечовешко , грубо и  унизително отношение към болните.И вместо да се загрижат час по-скоро  да изпълнят предизборните си обещания за създаване на 250 хиляди работни места , експертите назначени от  "социалистическата "БСП се чудят как да смъкнат последната риза от гърба на безработния и неосигурен български гражданин, под претекста ,че той "можел да си позволи ", но нарочно не си плащал здравните осигуровки .. По тази логика, българският гражданин нарочно има най-високата смъртност в Европа ; нарочно е на първо място по инфаркти и инсулти и последен по минимална работна заплата изобщо..нарочно е все по-болен, беден  и нешастен . Ей, тъй, напук на правителството.
     Друго гениално хрумване на г-жа Андреева е да поиска 10 % съкращения в спешната помощ, кръвните центрове и психиатриите , за което им  даде ултимативен срок  да представят  конкретни предложения за съкращения, като с това предизвика шок в редица здравни заведения. Според първоначалното съобщение от Здравното министерство съкращения бяха поискани във всички регионални здравни инспекции, психиатричните болници, центровете за спешна медицинска помощ, домовете за медико-социални грижи, националните центрове по обществено здраве, наркомании, паразитни болести, агенциите по лекарства, трансплантации и медицински одит. Писмо е изпратено и до фондовете за лечение на деца и асистирана репродукция, като в последния всички служители, заедно с директора са общо петима.При това от  години спешната медицина, психиатрията и трансфузионната хематология се водят изчезващи специалности, а средната възраст на медиците в сектора минава 50 години.Затова  исканията  на Андреева  за 10 % съкращения предизвикаха не само недоумение, но и гневната реакция на тези структури.Федерацията на синдикатите в здравеопазването към КНСБ изпрати официално писмо до министър Андреева, в което настоява незабавно бъде оттеглено абсурдното и искане. Уплашена от неочаквания отпор и обвиненията,че извършва политическа чистка  ,Андреева започна ,заеквайки, да обяснява ,че съкращения на медицински кадри нямало да има , а само такива в администрацията и то в отговор на политическо решение на кабинета да се съкрати "набъбналата в последните години администрация". Очевидно , кабинетът е преценил ,че са се свършили безполезните агенции, комисии, под комисии, временни комисии, постоянни комисии, контролни комисии и пр. гнезда от търтеи  във всички сектори на управлението   и затова е решил да удари психиатриите и кръвните центрове, които от години изнемогват от липса на средства и персонал.  Експертно, твърде експертно, г-да управляващи...За съжаление на Андреева, планът и за политическа чистка, след който да бъдат назначени "наши хора" не успя и тя започна да твори други "експертни' чудеса, като за едното от тях е днешното ни разсъждение.
     Става дума за Маргарита Джукелова- дългогодишен директор на Дом за медико-социални грижи за деца ”Св. Иван Рилски , заемала този пост до 2011 г, когато бива принудена да се оттегли след широка медийна и обществена реакция на безобразията вършени в дома по времето докато тя е била директор. През юли тази година Маргарита Джурелова отново участва в конкурса за директор на ДМСГД  "Св. Иван Рилски". И го печели.
      За "професионализма " и свидетелства един потресаващ случай, в който дете на 2 годинки и 8 месеца  на име Петър ,бива държано вързано за леглото вследствие на което ръчичката му претърпява некроза.  . Няма как детето да не е плакало и викало за помощ при такива болки , но е очевидно , че дни наред никой не му е обръщал внимание, защото когато най-накрая се налага да го закарат в Пирогов, ръчичката му е вече почерняла от  гангрената и бива отрязана до китката..Това се случва на 23.06.2003 г / Гангрената се дължи на прекратяване на артериалния кръвоток към засегнатия орган, вследствие на което храненето му се нарушава и той умира./ Лекарите виждат на ръчичката на малкия Петър следи от въжета и охлузвания .По-късно ще  разберат, че дежурната сестра е обвивала ръката му  с терлик и я е завързала за леглото, за да не си бърка в устата. И това е продължавало дълго време. Ампутацията до китката се оказва недостатъчна и няколко дни след това детенцето преживява втора ампутация - до лакътя. Това е била здравата ръчичка на детенцето, тъй като другата му е била парализирана поради детска церебрална парализа.Според лекарите, детето е страдало и от системно недохранване.Петърчо е живял в дома от раждането си .
      Разбира се, по стар български обичай, директорката Джукелова не бива наказана и филмът на ужасите продължава.
      При друг случай в същата болница дете с над 80% изгаряния и опасност за живота не е получило медицинска грижи в продължение на няколко дни след като в резултат на инцидент е било изгорено с вряла вода.
      В резултат на широката медийна и обществена реакция са били извършени проверки от Държавна агенция за закрила на детето и са събрани данни за лоша организация, липса на контрол и адекватна грижа за децата в дома. Можем да се досетим каква детска трагедия стои зад тези сухи, официални формулировки. Оказва се,че децата с увреждания дори не са имали рехабилитатор .Изпратени са сигнали до Районна прокуратура за образуване на наказателно производство срещу д-р Джурелова в качеството й на директор, както и са направени препоръки за уволнение. Разбира се , съдът признава Джукелова за невинна ; уволнени са две санитарки и една медицинска сестра, по-късно също признати за невинни. Джукелова просто излиза в пенсия. Страданията на дечицата остават неовъзмездени .Вероятно съдът е заключил ,че децата сами са  се връзвали за леглата и сами са си виновни за ада през който са преминали  Нищо ново под Слънцето на Темида. На поста директор, след пенсионирането на Джукелова ,застава д-р Валентина Лихарска. Според сдружението на българските майки,    условията в дома значително са се подобрили след нейното назначение.
      И ето, днес , десет години след трагедията на онова мъниче ,  Джукелова отново е назначена на поста директор на дома за деца, същия в който детенцето е държано вързано като животно дни, може би и месеци, наред докато ръчичката му гангреняса и бъде отрязана на два пъти.. Назначението е и само две години след като изгореното детенце е изпитвало адски болки , лишено от медицинска грижа и елементарно човешко отношение. Експертно, твърде експертно, както би казал Фридрих Ницше. Интересното е, че д-р Валентина Лихарска е вторият кандидат от общо двама в конкурса през юли , но поради някаква неизвестна на елементарната човешка логика и морал причина, е избрана Джукелова.
      Като оставим настрана въпроса за морала,  каква всъщност е отговорността на един директор срещу парите и привилегиите, които получава? Вместо наказание и забрана завинаги да работи в сферата на здравеопазването, Джукелова е потупана по рамото, морално и професионално  реабилитирана  , тоест  поощрена да върши безобразия отново. Нещо "нормално" по тези географски ширини .Чувство за вина..срам...неудобство...разкаяние...Нищо подобно .
     Български хелзински комитет е изпратил писмо до министърката на здравеопазването с настояване да научи какви са мотивите за това назначение и да напомни на забраванковците от министерството що за директор е била Джукелова  и какво е причинило безхаберието и незаинтересуваността и на много невинни детски души. Писма са изпратили и  различни неправителствени организации .Очевидно е,че целият свят вижда нещо нередно в това назначение, но не и министерство на здравеопазването. Изпратено е и запитване до това министерство с какви мотиви д-р Джурелова е била предпочетена в конкурса и кои са били членовете на конкурсната комисия, но , както сами можете да се досетите, отговори не са получени. Експертно, твърде експертно .
  Интересно,какви ли критерии е имал този "конкурс" за назначение на директор на детския дом? Вероятно , основното изискване е било кандидатът да е  убил и осакатил поне няколко деца.Вероятно има обяснение за това абсурдно назначение , но то е скрито някъде из дълбоките дебри на шуробаджанащината и корупцията . Бъдещето ще покаже.
Нямам информация към момента какво е развитието по случая.  И дори Джукелова да бъде уволнена , фактът на това абсурдно назначение  завинаги ще остави една голяма въпросителна в нас: за морала, за вината, за т.нар. правосъдие ...Отдавна сме загубили доверие в родния съд и затова ще оставим всички виновни за детската трагедия на Божието възмездие.

     Оставям  и на всеки от вас да си прави изводите.

      ЗА ОЛИГАРХИЯТА , БЕДНОСТТА И ДЕМОКРАЦИЯТА

     Февруарските протести отминаха във времето и пространството ; заглъхнаха последните викове , угаснаха последните огньове от живите факли , вековната злоба на роба утихна укротена за пореден път от стандартните политически обещания , разкъсана на части от внедрени в ядрото и чужди тела . Скована от февруарски студ омерзена и отчаяна надеждата за промяна угасна сподирена от ехото на освиркванията , одумванията и умуванията на политолози, социолози и всякакви експерти намерили благодатна почва да блеснат с анализаторските си умения и пророчески дарби и да заклеймят "лумпените" излезли по улиците и площадите да подирят справедливост... Зимата на нашето недоволство си отиде и както обикновено се случва по тукашните географско-политически  ширини - дойде пролетта на надеждата. С нея - и нови избори и "ново" правителство, което в рекордно кратки срокове успя да предизвика широко обществено недоволство и изкара хиляди хора по улиците на България . Преминавайки през всякакви артистични , нудистки и други "креативни" изяви протестът изчерпи балагановските средства и след неравната битка с депутатския автобус и полицията  ,  протестиращите се заканиха наесен да свалят "мръсните комунисти" с черешови топчета и обсадни машини вместо с шоу и бикини.

     В една своя публикация озаглавена "Многото лица на преврата" , професор Чавдар Добрев дефинира понятията "преврат" и "балаган": "Едно от значенията на „преврат” е „насилствена смяна на управлението”, докато „балаган” се явява еквивалент на „панаирджийски театър”, на зрелище, в което активно участват шутове, клоуни, палячовци, благопристойни моми и момци, инфантили и мъдреци, които се забавляват на воля, накратко, това е пъстрата и шумна тълпа от балаганчици." Всякаква прилика с действителни лица и събития е случайна, разбира се, но докато протестиращите се кълняха ,че тяхната борба е насочена против олигархията , в общественото пространство упорито се заговори, че е точно обратното и че именно олигархията е в дъното на тези протести, че шепа задкулисни играчи, хора с определени икономически интереси инспирират и финансират уличните шествия и маскаради.. Започна голямото медийно надприказване и гадаене кой точно отвори кутията на политическата Пандора и пусна демоните навън. Народът срещу олигархията или едни олигарси срещу други- в това е въпросът . Объркани от многото въпросителни и притиснати между пропагандните преси на едни или други икономически кръгове, мнозинството от хората механично повтарят толкова нашумялата напоследък дума олигархия, без да имат ясна представа какво всъщност означава и кого визуализира тя. Банкери, български и чужди енергийни босове, собственици на медийни империи, крупни контрабандисти или собственици на мултинационални корпорации ...обединяващото за всички тях е влиянието, което упражняват върху политическата власт благодарение силата на парите . В античността са били наричани плутократи / от плутос - богатство и кратос - управление /, но днес този термин се употребява рядко за разлика от по-общия термин олигархия в смисъл на управление при което властта е съсредоточена в ръцете на малка група от обществото ; власт основана на знатност, богатство, политически постове и др. Тоест, плутокрацията е само частен случаи на олигархията и визира малцинството от изключително богати хора , милиардери , които заедно с другите олигарси са монополизирали държавната законодателна и изпълнителна власт . "Олигос" от древногтъцки означава малък, малцинство. И макар днес олигархията да не е вече официална форма на държавно управление , от висотата на финансовата пирамида и мултифункционалната си пропагандна машина , по законен или не толкова законен начин , олигарсите не са преставали да моделират обществената сграда по свой образ и подобие и в служба на своите интереси, прикрити зад маската на фасадната демокрация .

      За пръв пръв терминът олигархия се използва от Платон, който я определя като "държавна уредба, която зависи от имуществената оценка на хората и при която управляват богатите ,а бедните нямат никакво участие в управлението." Олигаргията се ражда от предхождащата я тимархия / или тимокрация /- власт на честолюбците , която възниква следствие на това, че в държавата мъдреците не стигат до властта ,а наместо тях се издигат “по-буйни и по-невъздържани мъже, пригодни по природа повече за война, отколкото за мир”, пестеливи на своето, но прахосници за общото, отдадени на удоволствията, но най-вече покорени от своето честолюбие и славолюбие.Постепенно тимархията се изражда в олигархия . Олигархията е нещо лошо, защото тя раздвоява държавата чрез богатството на едни и неговата липса у други; в държавата има всъщност две държави - тази на богатите и тази на бедните.
      В своя фундаментален труд "Риторика", Аристотел опредлея четири форми на държавна организация: демокрация, олигархия, аристокрация и монархия.  Цел на демокрацията е свободата,а цел на олигархията - богатството.Основна характеристика на олигархията е имуществения ценз.

      Според Платон демокрацията се ражда в лоното на олигархията, защото при олигархията малцина забогатяват прекомерно,а други обедняват прекомерно и после чрез насилие мнозинството стига до властта. Надхвърлянето на мярата на богатството и съсредоточаването му в ръцете на малцина унищожава олигархията и я превръща в демокрация, която Платон дефинира като власт на бедните, но и на свободните. Векове по-късно Маркс ще развие теорията за класовата борба между малцинството притежаващо средствата за производство и наречено буржоазия и бедното мнозинство, което произвежда стоките и услугите наречено пролетариат. Неизбежният резултат от тази борба е пролетарската революция , победата на пролетариата и изграждането на социалистическо общество, чиято крайна фаза е комунизмът.
    Според Роберт Михелс и неговия "Железен закон за олигархията" , всяка социална организация , независимо от първоначалната си демократичност  ( или автократичност ) , в крайна сметка развива олигархични тенденции и се изражда във власт на няколко избрани - олигархия. Стремежът към олигархия е вграден в самата природа на социалните организации и независимо от това дали една партия е социалистическа, либерална или  консервативна, нейната дейност се доминира от волята на няколко вожда, като това е резултат на  обективната необходимост от лидерство , доверието на обществото към лидерите и общата пасивност на масите .

      И докато в Платоновата държава демокрацията се ражда от олигархията ,а при Михелс - от някаква "природна необходимост" , в измъчената ни , изтерзана и ограбена родина, олигархията се роди още в зората на т.нар. демокрация когато при "либерализацията" на икономиката и в мътилката на реставрацията на капитализма наречена преход , държавната собственост беше "трансформирана" в частна в условия на неконтролируема корупция обхванала всички етажи на политическата власт. Спечелилите по най-брутален начин първите си милиони  в хода на  криминалната приватизация от 90-те , олигарсите – бивши партийни величия и техни приближени – набързо „преосмислиха „ идеите на Маркс и  от новите си, либерални  камбанарии,  започнаха активно да се  намесват в политическия живот за да увеличат още повече първоначалните си богатства. Зад демократичната фразеология и идеологемите на "прехода" всъщност стои едно олигархично управление .

      Зад много заробващи за България сделки като тази с ТЕЦ- - Марица Изток 1 и Марица Изток 3 стоя българският политически и икономически елити, които най-често се припокриват и допълват в една единна политико-корпоративна структура  обсебила законодателна, изпълнителна, съдебна и медийна власт.  Под удобното прикритие на офшорната конфиденциалност  бяха  извършени непростими  и унищожителни за България  „сделки” . Именно към  т.нар. офшорки отиваше основната част от парите и комисионните по време на голямата приватизация при Иван Костов .

     Дмитрий Борисович Орешкин е руски политолог и политгеограф , който в края на февруари 2009 казва: „Олигархическият капитализъм е номенклатурен капитализм, по определение нееефективен. Той е добър, когато имаш голямо количество нефт от сондите който трябва да разделиш. Рано или късно, този механизъм, базиращ се на преразпределение на готовите ресурси се изчерпва — трябва да се измислят някакви нови видове ресурси, да се създава някакъв нов вид добавена стойност. А за това трябва не само да умееш да делиш, което умеят силоваците, а да умееш да създаваш нови. И ето от тук нататък тези неглупави, одарени, смели хора, които наричаме „олигарси“, не се вписват в строгата логика на необходимостта: измират като мамути, — климатът се е сменил и са нужни по малки млекопитаещи, които са по-приспособени да си намерят прехрана. А те започват да гладуват, при това много бързо.“

      Колкото и да са обнадеждаващи предвижданията на Орешкин, оказва се,че климатът на 2013 година се оказва изключително благоприятен за мамутите , защото тазгодишната класация на най-богатите хора на света на Форбс включва рекорден брой милиардери - 1426 - като съвкупното им нетно богатство възлиза на 5.4 трилиона долара спрямо 4.6 за миналата година.Най-много милиардери има в САЩ - 422, следва Европа -366, Африка - 103 и т.нат. Най-богатият човек на света е мексиканският телекомуникационен магнат Карлос Слимс богатство от 73 милиарда долара, след него се нарежда съоснователят на Микрософт Бил Гейтс с 67 милиарда, следва испанецът Аменсио Отрега - създател на модната марка Zara с 57 милиарда долара; на четвърто място е Уорън Бъфет - председател и главен изпълнителен директор на Berkshire Hathaway - с 53,5 милиарда долара. за пръв път от 2000 година Бъфет е извън челната тройка. над десет милиона души в света са милионери.Градът а най-много милиардиери е Ню Йорк, слдван от Москва ,а най-много милионери има в Токио .

      За разлика от късметлиите с несметни богатства повече от милиард и триста милиона души по света живеят в абсолютна бедност с по-малко от 1.25 долара на ден. Тези хора нямат достъп до образование, здравеопазване, облекло и подслон , нямат дори достатъчно храна за физическото и психическото си оцеляване .Бедността е най-сериозният проблем на планетата. Повече от 70 % от хората я окачествяват като най-големият глобален въпрос . Най-бедната държава в Европа е България . 49% от населението, 52% от децата и 61% от пенсионерите са застрашени от бедност и социално изключване. Тези нива са два пъти над средноевропейските. 85% от месечните доходи на домакинствата отиват за покриването на основни нужни, 44% от хората у нас търпят сериозни материални лишения разкъсвани между алтернативата да се стоплят или нахранят през зимата , когато основният разход на българското семейство е за електроенергия.Отчайващата бедност и липсата на перспектива тласка хората към все повече самоубийства, расте главоломно броят на психичните разстройства .Отчаянието, особено сред възрастните ,е дълбоко и тотално. Всеки ден загубили и последна искрица надежда хора скачат под влака или от високите жилищни сгради, слагат си примката на шията , палят се или си прерязват вените. Самоубийствата, високата смъртност, масовата емиграция и жестокият демографски срив обезлюдяват цели села , намалява и градското население. /По данни на Световната здравна огранизация към ООН (WHO), за последните 45 години в световен мащаб самоубийствата се увеличават със 60%. Мъжете се самоубиват 6 пъти по-често от жените./ Всяка година страната напускат около 25 хиляди Българи в търсене на хляб и препитание навън. Най-страшното от всичко е,че не се очаква никакво подобрение на ситуацията , а  ако такова все пак има, то ще е след десетилетия.  За жалост , дори един повърхностен анализ на политико-икономическата ситуация в света не дава такива надежди  въпреки сладките обещания на МВФ  и безбройните европейски комисии, стратегии и тактики за справяне с бедността .За такова справяне с бедността мечтаеше още американският президент Линдън Джонсън в своята програма наречена "Велико общество". Великото общество не можа да се осъществи, но от тогава САЩ  претърпя  велика и не толкова велики депресии ,а според някои данни сега в държавата на неограничените възможности  има повече бедни отколкото през 1933  когато  Рузвелт започна своята програма наречена Нов курс и поиска от Конгреса  5 милиарда за публични проекти. Тази програма беше осъдена като „социалистическа” наред с други програми като напр. държавната пенсионна система за възрастни хора „Соушъл секюрити”. Впрочем, в САЩ и борци  против робството като Хорас Грийли са били  заклеймен като „мръсни  социалисти” от подръжници  на робството по време на Гражданската война , тъй че не е съвсем сигурно какво точно означава тоя политически епитет в Америка. Важно е, че е най-сигурният начин някой да бъде очернен  като изключително зъл и антисоциален тип.Социалист ! Това е ужасно, по дяволите !
   Човешкото познание и обществените блага прогресивно се увеличават , но паралелно с тях се увеличават богатствата на класата на богатите , докато  бедните все повече обедняват и оскотяват. Увеличава се и контрастът между бедни и богати държави . През 1820 година богатите държави са били три пъти по-богати от бедните държави. През 1950 година богатите държави са били 35 пъти по-богати от бедните държави. През 1990 година богатите държави са 74 пъти по-богати от бедните държави. Ако през 1960 година бедните в Западна и Източна Европа са били в състояние за 5 години да спестят пари  за покупка на жилище, то през 21-век и 50 години не са достатъчни.Ако преди 2000 години човек е произвеждал два пъти повече хранителни продукти, от колкото е можел да изяде, то на днешно време е в състояние да произведе 1000 пъти повече. Но това не намалява числеността на гладуващите по света.Напротив, те се увеличават.

      На фона на жестоката рецесия и глобална икономическа криза , според данни на БНБ от май 2013 г. 714 българи имат на влог над един милион лева , което показва увеличение с 65 души в сравнение с последното тримесечие на 2012 година. 33 653 домакинства имат спестявания над 100 хиляди лева .Към края на март депозитите на домакинствата са 36,72 млрд. лв. Въпросът дали в България има и колко на брой са милиардерите в България е спорен. Носят се легенди за богатствата и начините за натрупването им на Васил Божков, Цветелина Бориславова, Гриша Ганчев, Красимир Гергов , Петър Манджуков и други знайни и незнайни герои на капиталистическия труд и криминалната приватизация .Зад нея стоят и леви политици и десни политици и такива от центъра , всички обединени от идеята за тлъстите комисионни, които ще получат срещу нечистите си дейности ,с които фалираха и продадоха на нищожна цена ключови за икономиката предприятия и цели отрасли. Според някои, най-големите богаташи в България са просто пионки на много по-могъщи чужди сили.

      Каквото и да говорят злите езици, олигархията няма цвят и партийни пристрастия ; тя е абсолютно безразлична към факта , коя политическа сила е на власт щом може да използва лостовете на властта за свои цели. Алчността на политиците е еднаква независимо от формалните различия в предизборните им платформи. Ако едно правителство и пречи, тя ще го атакува с медиен , уличен и всякакъв друг натиск за да го свали и да постави по-сговорчиво такова .Ако едно правителство е удобно на едни олигарси и неприятно за други, те ще поведат люта битка помежду си , точно както февруарските протести бяха инспирирани и режисирани от едни кланове на ГЕРБ срещу други кланове на ГЕРБ със съдействието на БСП и изнесени на раменете на българския народ, който накрая , по традиция, се оказа губещ. Или поне най-бедната част от него.Докато обществото се занимава с вечната дъвка за промени в Конституцията и Изборния кодекс , която му подхвърлят за отвличане на вниманието , мръсната игра за пазарни дялове и печалби продължава , а класовите контрасти се задълбочават. А бедността, както знаем от самия Аристотел е несъвместима с демокрацията ; материалното неравенство винаги повлича след себе си неравенство пред закона .  В когото е силата, в него е  правото – такъв е урокът на историята.

     Олигархията не е някакъв монолитен и ясно очертан в пространството обект, който да посочим и да кажем категорично: ето това е олигархията. Не,тези, които наричаме олигарси са хора с противоречиви интереси , които често се сблъскват и предизвикват сътресения в политико-икономическия живот .А този политико -икономически живот е динамичен ,вечно променящ се и преливащ в различни форми и цветове, борби , интереси и всеки опит за описанието му като нещо статично и триизмерно  е остарял още преди да бъде завършен.

     Иска ми се да продължа с с нещо оптимистично и да завърша със светла и красива поанта , но нищо не ми дава основания за епични поеми и футуристичен оптимизъм . Платон твърди,че след олигархията иде демокрация, а после тирания ...Маркс твърди,че ако собствеността не стане публична и не се премине към социализъм по еволюционен път , следва кървава пролетарска революция. В глобален аспект текат процеси на увеличение на дяла на държавната собственост в икономиките .В период на криза правителствата одържавяват печеливши предприятия и отрасли като успешен ход в борбата с безработицата и рецесията .В САЩ  президентът Обама бива заклеймяван от консерваторите  като социалист и марксист , който „иска пълна намеса  на държавата в живота на хората”. Наистина, консервативните противници на Обама не могат да се разберат какъв точно социалист е той и  си скубят косите в опит да дефинират точно идеологията му , която толкова подло прилича на "социализъм в европейски стил". Вижте, американските консерватори не са съвсем наясно що е социализъм, но за сметка на това всички са твърдо убедени,че социализмът е ужасно нещо. Да се чуди човек какво щяха да правят либералите , ако го нямаше призракът на комунизма ? По всичко личи, че те имат повече  нужда от него - като бостанско плашило - отколкото от самия либерализъм. Либералната идеология без комунизма е като християнството без  Дявола. Как би продавало индулгенции и от какво би "спасявало" вярващите ?

     “В дългосрочна перспектива плановете на Обама целят да впримчат страната в нов социализъм, скрит социализъм, който действа зад маската на традиционно чувство за честна игра, мек, но гибелен социализъм, подобен на този, който сега задушава икономиките на Европа”, пише  Стенли Кърц - старши сътрудника в консервативния изследователски Център за етика и обществена политика във Вашингтон,

     Захвърлени в периферията на пукащия се по шевовете капитализъм , ние се стремим да не изоставаме от американските консерватори и гръмко заставаме зад прероденият в земята отвъд океана антикомунизъм ,стигнал до нас по неведомите пътища на неолибералната  пропагандна паяжина обхванала  родните медии и новоентусиазирани десни умове.  В някакъв упорит словесен тик, продължаваме да наричаме   реставрацията на капитализма  "преход към пазарна икономика" , "либерализация на пазара" и всякакви маскиращи идеологеми, продължаваме да крещим  срещу „мръсните комунисти”, за да  свалим от  невидимата ръка на Адам Смит оковите  на държавния контрол и да  заживеем в бленувания неолиберален рай , в който текат реки от финикийски знаци.

     Неолибералният опиум за народа...

     И докато ние  си повтаряме упойващите  мантри на  либерализма , около нас се увеличават  гладът, отчаянието, кървавите конфликти и разяждаща алчност на мамутите, превърнали се вече в тиранозаври, гигантозаври и други представители на неолибералната фауна. Неравенството по света расте   ; бездната между свръх богати и крайно бедни се задълбочава, битката за ресурси , с които да се затъква ненаситната паст на "икономическия растеж" става все по-кървава и жестока  . "Есенцията" на световната олигархия , в лицето на шепа мултимилиардери,  дърпа политическите и икономическите конци навсякъде където намери за добре и сее бомби и смърт в името на "демокрацията" , насаждайки марионетни правителства на мястото на противопоставящи им се режими .. Многобройният им авангарден сомн  от НПО-та и мозъчни тръстове,   специализирани в пропагандата на свободния пазар  и в антикомунистически крясъци , пръскат неолиберална тор  , за да подготвят почвата за идещите след тях  корпоративни "мамути" , които да "опасат"  наличните ресурси и  унищожат по-слабите от тях млекопитаещи местни олигархчета.  По неолибералному, това се нарича пазарна конкуренция .Там където не проработват увещанията , идват на помощ оръжията .

     Маркс казва ,че  рано или късно ще протече процес на "абсолютно обедняване"" , при което дребната и средна буржоазия - междинните слоеве - в по-голямата си част ще се пролетаризират ; ще остане едно свръх богато малцинство и огромно количество бедни хора , които няма какво да губят освен оковите си , влизащи в антагонистични противоречия с това свръх богато мнозинство, т.нар. олигархия. Именно такъв процес се наблюдава днес , въпреки,че трубадурите на неолиберализма пропагандират обратната теза - че когато държавите остави богатите да печелят безконтролно, от това ще спечелят и бедните. За съжаление , действителността доказва предвижданията на Маркс ; бедните не се обогатяват,а напротив -  тече процес на поляризация , при който богатството на едни се увеличава за сметка на обедняването на други и антагонизмите  между тях се задълбочават и ожесточават .  И този процес не се развива  в период на икономическа криза, ; този процес е причина за икономическата криза . И ако викачите на неолибералния капитализъм тръбят,че благодарение на икономическият му растеж бедността в света е намаляла , то истината е ,че това е в резултат на намаляването на бедността в Китай, където , по официални данни, към 1981 г. процентът на бедните е бил  85, а днес  е намалял до 31,4. В момента относителният дял на бедните в  САЩ е по-голям отколкото на тези в Китай , но пък и броят на милиардерите в рая на неолиберализма  е най-голям  В бившите социалистически страни до злополучната 1989 г. няма изобщо  или  има нищожно количество хора, числящи се към бедните,а днес са стотици милиони. Просяците и бездомници растат в геометричната прогресия; олигарсите – също. Парите „складирани” в офшорните зони от финансовия елит на планетата са достигнали космически размери , докато  политиците ни убеждават , че сме „длъжни да затягаме коланите’ и да се откажем от всякакви социални придобивки и претенции , за да не нарушим „финансовата стабилност:” на системата .  Не бива дори да се покашляме, а не дай Боже да поискаме достоен живот...това ще застраши стабилността на финансовата система и тя ще се срути  повличайки ни след себе си към бездната. Не бива да искаме увеличение на пенсии, заплати , детски , помощи за инвалиди и пр. защото току виж финансовата система  се разклати   и офшорките  олекнат с някой и друг милиард от десетките трилиони натрупани там от акулите на олигархията в периода на същата тая „криза” , която е криза , единствено  за бедните. И като  поведени на заколение , стиснати за гушата от натрапваните ни тъмни страхове , ние повтаряме в транс, че системата трябва да е „стабилна” дори с цената на нашия живот, достойнство и фундаментални човешки права ; че трябва да работим двойно повече, да печелим двойно по-малко , да обедняваме прогресивно , да вземаме кредити с висока лихва, които после не можем да върнем на ония , които имат правото да печатат хартийки без покритие , да консумираме безполезни вещи и отровни храни , от които се разболяваме , за да обогатим фармацевтичната индустрия...изобщо – да загинем, но да запазим стабилността на финансовата система, която е в криза , а  тя не може да е стабилна без да е в постоянни и преливащи една в друга кризи, депресии, рецесии и каквато още гадост от речника на икономистите  се сетите   Омагьосан кръг , от който могат да ни спасят само всемогъщите жреци на финансовата религия , на която трябва да принасяме в жертва всичките си  надежди за достоен живот , за да не би същите тия жреци утре да ги прихване и да заложат пенсионния  фонд или да извършат някое друго финансово тайнство и да ни остане само спомен ,че някога сме имали пенсионен фонд и няколко  скътани лева в джоба. КРИЗАТА и само  кризата  обяснява и оправдава всяка мерзост на тоя свят. . Да, ще ни обяснят,че е криза и затова така се е получило с нашите спестявания, надежди и мечти и с целия ни провален живот , а ние ще гледаме нагоре озарени от сиянието на Златния телец , ще му кадим тамян и ще се молим  : „насъщния  хляб дай ни днес и ни спаси от  гладна смърт, от банките , съдия- изпълнителите  и  пр. и пр. , защото  Твои са парите и властта и силата!Амин ! „ 

    За нас остава надеждата , че след олигархията , обагрена в кръв и светли надежди иде Демокрацията. За тиранията ще мислим по-късно.

    Sic transit gloria mundi.



* Sic transit gloria mundi . -  Така преминава световната слава .

   

   

      НАД БУЗЛУДЖА ИЗГРЯВАТ ЗВЕЗДИ

      Всяка година през юли на историческия скалист връх Бузлуджа в централна Стара планина се провежда традиционният събор на левицата с презумпцията ,че  основен неин идеен изразител и говорител е Българската социалистическа партия.. На този връх където през 1868 г. се сражава четата на Хаджи Димитър , ежегодно се събират членове и симпатизанти на БСП и други леви формации , за да почетат паметта на "предците" на социалдемокрацията.. Песни, танци , прочувствени, понякога и не особено интелигентни, речи ,младежки дискотеки и люти свади между ортодоксални комунисти и социалисти огласят героичния връх. Поради твърде сложната , преплетена история на социалдемокрацията, изпъстрена с чести схизми и идеен синкретизъм , кървава омраза  и любов,  политически  предателства и отмъщения , и до днес комунисти , реформисти ( тоест десни социалдемократи ) и неясното „социалисти” - тоест лявоцентристки социалдемократи , каквото и да означава това странно ПМО  ( политически модифициран организъм ) -не могат да си поделят заветния хълм и лявото пространство. Разбира се, това е съвсем нормално предвид тъжната истина ,че най-големите спорове и свади за политическо, религиозно и друго наследство стават между най-близки роднини каквито са изредените по-горе представители на лявата  идея.. Често след този пъстър социалистически купон ,след десетките хиляди хора остават празни бутилки, хартии и плакати , но много повече са въпросите , които остават след тях , като натрапчива мелодия в главите ни: въпроси за генезиса на социалдемокрацията , за буйната и младост наситена с месиански порив , кръв поезия, отмъщение и решимост ;въпроси за онези толкова възхвалявани и заклеймявани 45 години пролетарско безгрижие и цената му , за днешното и крехко и противоречиво битие ,за дългия път от светлата вяра на Дядото , Смирненски и Вапцаров в победата на комунизма , до плоския данък, заменките , червената олигархия , Делян Пеевски , виковете огласящи площадите "червени боклуци ", разделението и омразата... От създаването си  или по-скоро преименуването си през 1990 г., БСП  се лута из политическото пространство преминавайки през всички нюански на спектъра му , атакувана и от ляво и от дясно, разкъсвана от вътрешни партизански войни и междукланови раздори., заклеймявана и възхвалявана за революционното си и тоталитарно минало , винаги оцеляваща през бурите на времето и събитията. Драматична ,противоречива , многопластова , "нахранена със събития и напоена с кръвта на хиляди убити" е историята на възхода и падението на столетницата . Или падението и възхода...както предпочитате. Или, както аз предпочитам - просто  историята. Необходима за оцеляването смяна на етикета или политическо прераждане се случи в онзи паметен третоаприлски ден когато БКП се преименува на БСП ,  отказа  се от стриктното прилагане на марксизма и направи завой в неизвестна и за себе си  посока? Неизвестна , тъй като е Хамлетовски  въпрос   какво значи  да се "откажеш от стриктното прилагане на марксизма " , а в същото време да се рекламираш като лява партия готова да маже с йод и мехлеми язвите на капитализма докато чака той от само себе си да се реформира и преживее неизбежния си катарзис . Или крах, което е едно и също. Идеята на автентичното ляво е да се противопоставя на дясното ,а не да се опитва да го реформира, гримира  или измолва от него подаяния .Популистко или не, работещо или губещо, глупаво или интелигентно... идеята на лявото не е да ухажва дясното и покорно да навежда глава за да вдигне с няколко лева заплатите или да назначи още няколко хиляди търтея на държавна ясла, които изплитайки широка мрежа от корупция и политико -олигархични  зависимости ,  да отблъснат хората , убеждавайки ги, че лявото е диктатура на държавните чиновници над  добрия и чист като ангелче бизнесмен и идиличния, пасторален пейзаж на свободния пазар. В изтърканата пропагандна плоча  на  неолибералите, бизнесменът се явява като многострадалният Йов , който се бори срещу гнета на социалната държава и само чака да се освободи, за да започне да работи за благото на цялото общество ;  да прави бизнес , да създава работни места и така , ще не ще,  да осъществи  държавата на всеобщото благоденствие. Видяхме, че неолиберализмът не можа да осъществи всеобщо благоденствие , но сме  принудени  да признаем, че в това "ни ляво , ни дясно " , в тая  всепоглъщаща ,сива , постсоциалистическа  мъгла , критиките на неолибералите  не са лишени от основания. Всъщност,  диктатурата на държавния чиновник над многострадалния бизнес не е крайъгълният камък на лявата идея.  Осъществима или не  ,  утопия или  чиста глупост, но заветната цел на лявото е премахването на експлоатацията и установяване на безкласово и безвластническо общество на равния и свободен достъп на всички до материалните и духовни блага на това общество. Комунизмът съвсем не е против капитала  ,а против несправедливото му разпределение , което поставя милиони хора на ръба на оцеляването . Толкова. Всеки, който не се вмества в тази идея е преминал в дясно,  а преминаването на лявото към дясното не може да създаде нищо освен политическа ентропия , в която царува хаосът . "Никой не може да служи на двама господари, защото или единия ще намрази ,а другия ще обикне, или към единия ще се привърже,а другия ще презре." - казва Исус. В пълна сила това важи и за  политиката .Що се отнася до корупцията, тя е рожба на  страховете и алчността характерни за общество ,  в което главна ценност  и цел са парите и материалните блага и в което всичко, включително човешкият живот се измерва в пари ; където личността  не е ценност сама по себе си, а се отъждествява с притежаваните от нея пари и вещи и свързаното с тях  оцеляване в един студен и безсърдечен свят. 
     "БСП - казва д-р Петър Дертлиев още през 1991 г. - е едно по-голямо или по-малко общество . В него има различни хора. Има динозаври, в това число и млади . Оказа се, колкото и да е куриозно , че промяната е по-видима в елита на БСП , докато масата все още върви по стадно чувство . Тя се страхува да се откъсне .И всеки, който реши да се откъсне , рискува да потъне..."
    Каквито и оценки да  и даваме , факт неоспорим  е,че  БСП е единствената партия в бившата източна Европа и в цялото постсъветско пространство, която успя да оцелее в  условията на външен и вътрешен натиск  и да се запази сравнително силна, за разлика от всички бивши комунистически партии в Източна Европа.
      Историята на българската социалдемокрация официално започва в един далечен августовски ден и минава през милиони човешки съдби и светли надежди , крушения , кървави атентати , предателства , поезия и героизъм , за да се изкачи днес на върха обсипан с песни , червени знамена и пълни с боклук кошчета и спомени .
      На 2.08. 1891 г. / 20 юли , Илинден - по стар стил / на първия Бузлуджански конгрес е създадена Българската социалдемократическа партия по инициатива на Димитър Благоев . Подготовката за този конгрес се провежда на конференция в Търново под ръководството на Благоев през май същата година . Главният въпрос на конференцията бил трябва ли да се излезе открито пред народа като социалдемократическа партия и какъв да бъде нейният характер. Болшинството от участниците решили, че трябва да се организира такава партия и тя да е работническа и легитимна.Решено било още, да се свика през същата 1891 год. на 20 юли (2 август) конгрес и да се положат основите на партията.
      Самият  конгрес на Бузлуджа се провежда тайно, защото режимът на Стефан Стамболов силно ограничава свободата на сдружаване в България. . Връх Бузлуджа и времето, в което се провежда конгреса, са избрани, защото на същото място и по същото време традиционно се провеждат масови чествания на годишнината от гибелта на четата на Хаджи Димитър. Така малката група социалисти остава незабелязана от властите и успява безпрепятствено за проведе събранието си.Събранието приема програма и устав на Българска социалдемократическа партия. В програмата, съставена по типа на програмите на Френската и Белгийската работнически партии са изложени основните учения на марксизма. Констатира се, че България е тръгнала по пътя на капитализма и че българските социалисти трябва да се обединят в политическа партия, която да подготви работниците за бъдещия "социалистически преврат", да ги организира и просвещава..
      На Втория конгрес в гр. Пловдив през 1892 г. се оформят две крила:
1. На Димитър Благоев и Никола Габровски – БСДП,- тесни социалисти ;издават вестник “Работник” .
.2. На Янко Сакъзав, Константин Бозвелиев, Сава Мутафов и др. - широки социалисти .През 1892 г. те започват да списват вестник “Другар”.
.     На 10.02.1894 г. двете крила се обединяват и се образува Българска работническа социалдемократическа партия (БРСДП).
      На конгрес в Русе през 1903 г. настъпва голямата схизма на социалдемокрацията в България. БРСДП се разделя по идеологически признак .Дясното крило на БРСДП защитава реформистки позиции се обособява в БРСДП/ широки социалисти- ш.с/ , докато лявото , марксистко крило – в БРСДП / тесни социалисти- т.с./ Именно от българските „тесняци” през 1919 г. в България се ражда БКП – родителката на днешната БСП.
      Една кратка разходка из социалдемокрацията по света и у нас ще ни помогне да разберем в основни линии противоречията във възгледите на социалдемократите – марксисти , социалдемократите ленинисти / комунисти /и  социалдемократите – реформисти , както и всички социалдемократически кръстоски и непримиримата идеологическа ,а  често и кървава, битка между тях..Но, преди да пристъпим към сложното битие на българската  и световната социална демокрация, нека кажем няколко думи за Маркс , защото без елементарно познаване на неговите идеи е невъзможно да осмислим по-нататъшното изложение. 
     Според Маркс формата на организация на производството,  тоест начинът на производство е фундаментът, от който се раждат и/ или силно повлияват всички други обществени явления - социални , политически, правни, морални, идеологически и пр.  Икономическата система е базата, а всички останали, производни  обществени явления  - нейна надстройка. Тази теория за развитието на обществото се нарича исторически материализъм.  Бързата еволюция на производителните сили - на техниката и организацията на  капиталистическото производство - прави заварените форми на обществена организация неефективни и така те стават пречка за по-нататъшен напредък. Това несъответствие между базата и надстройката е в основата на обществените противоречия наричани от марксистите "класова борба'. Класовата борба е конфликтът между малцинството притежаващо средствата за производство наречено "буржоазия" и  огромното мнозинство от населението , което произвежда стоките и услугите и е наречено пролетариат.. Ако капитализмът не бъде заменен с нов начин на производство , наречен социализъм, при който частната собственост върху средствата за производство да бъде заменена с някаква форма на публична собственост, класовата борба неизменно би довела до кървава пролетарска революция. Краен етап на еволюцията на социализма е комунизмът - безкласова и безвластническа система основана на обща собственост и свободен достъп до свръх изобилните, поради нарастващата производителност, ресурси. В "манифест на комунистическата партия" съставен от Маркс и Енгелс през 1848 г. е записано: 
"Пролетариатът ще използва своето политическо господство, за да изтръгне от буржоазията, стъпка по стъпка, всички капитали, да централизира всички средства за производство в ръцете на държавата, тоест, пролетариат, организиран като господстваща класа, и възможно най-бързо да увеличи общата сума на производствените сили." Това може, разбира се, да стане в началото само с помощта на деспотична намеса в правото на собственост и в буржоазните отношения на производство, тоест, с помощта на мерки, които се явяват икономически недостатъчни и несъстоятелни, но, които в хода на движението ще надраснат себе си и са неизбежни като средство за преобразуването на всички способи на производство.  
      В „Комунистически манифест“, Маркс и Енгелс разглеждат пролетарската революция като краен етап на класовата борба между пролетариата и буржоазията с цел победа на социализма  и последващата му еволюция в комунизъм.. Но след поражението на революциите от 1848-49 те преосмислят възгледите си , прощават се с  излюзиите за близка победа над капитализма с оръжие в ръка и започват да говорят за мирни социалистически преобразувания , тоест реформаторски вместо революционни действия.
     За разлика от Маркс, Ленин няма търпение да чака "неизбежното превръшане на капитализма в социализъм, а впоследствие- и в комунизъм -  по мирен път и смята,че това превръщане трябва да бъде ускорено с помощта на субективния фактор  ; един идеологически подготвен и образован пролетарски авангард би могъл активно да подпомогне процесите по събарянето на капитализма  чрез революция и изграждането на комунистическото общество. В едно по-слабо развито общество с недостатъчно работническа класа и бедното селячество може да бъде революционна класа.
     След смъртта на Фридрих Енгелс / 1895 г/– , който заедно с Маркс полага основите на марксическата идеология и теорията на комунизма, започва дискусия в работническото движение и във 2-рия интернационал върху интерпретацията на марксизма, за неговото прилагане в различните политически условия, за неговото по-нататъшно развитие. Оформят се три групи социалдемократи :
1,десни опортюнисти ( Е.Бернщайн, Х.Хайдман). Едуард Бернщайн се счита за основател на еволюционния социализъм./  т.нар.реформизъм , термин,  първоначално  използван  в социалдемокрацията / , който проповядва  плавните реформи   в противовес на марксисткия  революционен социализъм, според който революциите са необходими за постигане на фундаментални промени в обществото.Революционерите марксисти остро критикуват реформистите, Роза Люксембург пише  по техен адрес осъдителното есе" Реформа или революция ".
2. центристи ( К.Каутски, Е.Вандервелде, О.Бауер). Карл Кауцки е немско-чешки философ и политик от еврейски произход, който след смъртта на Енгелс проповядва  ортодоксален марксизъм,  с което разгневява Ленин и го провокира да напише "Пролетарската революция и ренегатът Кауцки".Докато Ленин смята ,че неговата обществено - икономическа теория е развитие и обогатяване на марксизма, то неговите критици като Кауцки твърдят,че ленинизмът не е развитие,а форма на изкривяване на идеите на Маркс.
3.леви революционери ( К.Либкнехт, Р.Люксенбург, холандските “трибунисти”, българските “тесняци”, руските болшевики).
      Левите социалдемократи, оглавени от Владимир Илич Ленин повеждат безкомпромисна битка срещу центристките и десните социалдемократи, ръководени съответно от Карл Кауцки – центристи и Едуард Бернщайн- десняци. Левите социалдемократи се борят за революционно преустройство на обществото, пълно премахване на експлоататорския капиталистически строй,а десните – за неговата реформация чрез сътрудничеството на работническата класа с буржоазията . Левите смятат подобно сътрудничество за смъртен грях срещу идеите на социализма , за дълбока и страшна язва в революционното движение ., за мрачна заблуда, която само укрепва капитализма и неговата антисоциална природа. Капитализмът трябва да бъде премахнат , а не разкрасяван , за да придобие "човешко лице". .Левите обвиняват центристките и десни опортюнисти/ от френски – приспособяване, съглашателство / ,че са предали и подменили революционните идеи на Маркс със служба и партньорство на буржоазията . За лидера на центристите Кауцки , Ленин казва,че под негово ръководство вторият интернационал се е превърнал в „царство на сладникави дребнобуржоазни фрази, на интернационализъм на думи и на страхлив опортюнизъм и раболепие пред социалшовинистите на дело.Центристите са поклонници на рутината, роби на гнилата легалност, покварени от атмосферата на парламентаризма”
      По предложение на Ленин революционните партии на пролетариата възприемат автентичното марксово наименование „комунистически” и създават 3-я Интернационал – Коминтерна, съществувал от 1919 до 1943 година и поставил си за задача постигане целите на комунизма – установяване диктатура на пролетариата , ликвидиране на капитализма и създаване на социализъм и комунизъм.
      В годината на създаването на третия интернационал – 1919- в България се ражда Българската комунистическа партия . Лявото крило на  БРСДП / тесни социалисти /става съосновател на третия / комунистическия/ интернационал – Коминтерна / и се преименува на БКП , като приема преминаването на ленинистки, болшевишки позиции..
      До кървавата 1923 БКП (т.с.) израства като сериозна и решителна  политическа сила. На няколко последователни изборни кампании печели най-много гласове след БЗНС. В навечерието на Деветоюнския преврат през 1923 г. чрез който бива свален режима на Александър Стамболийски и се установява режима на Александър Цанков ,БКП има над 38 000 членове. Свързаните с нея организации също имат внушителна членска маса: ОРСС — около 30 хиляди души.
      За зла участ, БКП, под натиска на Коминтерна организира Септемврийското въстание срещу режима на Александър Цанков. Според някои изследователи, дядо Благоев се противопоставя на септемврийското въстание, защото го смята зле организирано и подготвено ,а и би поставило Партията извън закона и в политическа изолация за дълги години.Оказва се прав: много комунистически дейци са арестувани, а въстанието е жестоко потушено , следват масови разстрели. Гео Милев посвещава на въстанието поемата Септември."Вековната злоба на роба" е смазана . БКП е закрита, а имуществото и национализирано , започват масови репресии срещу комунистите. Георги Димитров и Васил Коларов бягат в СССР. По това време партията има около 6000 членове.
      Безмилостното потушаване на Септемврийското въстание и масовите убийства на много от кадрите на Партията, укрепват влиянието на крайно левите сектанти , които жадуват за отмъщение.
      На 16 април 1925 г. крайно ляво настроени дейци на Военната организация на БКП подготвят и извършват атентата в църквата „Света неделя. Правителството на Цанков отговаря на атентата с масови репресии и убийства на видни дейци на Партията.
      След като правителството на „кървавия професор „ Александър Цанков бива сменено с това на Андрей Ляпчев, БКП възобновява дейността си чрез легалното си проявление- новосъздадената БРП – Българска работническа партия . По-късно Георги Димитров и Васил Коларов успяват да отстранят крайно левите сектанти от Партията и да наложат една умерена линия на поведение. През 1938 г по решение на Централния комитет, нелегалната БКП и легалната Работническа партия сливат дейността си в нова партия под името Българска работническа партия. Партията организира множество стачки , които и донасят нова популярност . По време на втората световна война БРП оглавява дейността на бойните групи и партизанското движение и участва в организирането на Отечествения фронт- ОФ заставайки твърдо на антихитлеристки позиции. На 9 септември 1944 г. БКП военни части преминават на страната на ОФ и подпомогнати от партизански отряди и бойни групи свалят правителството на Константин Муравиев и вземат властта. 
     Започва процес на радикални промени в обществения , политическия и икономическия живот на страната. Приета е Наредба-закон за защита на народната власт, на основата на което започва преследването на политическата опозиция. Нейните водачи са хвърлени в затвори и лагери, а самите партии — закрити. Репресирани по различен начин са видните опозиционни политици Никола Петков, Цвети Иванов, Кръстьо Пастухов, Трифон Кунев. Преследвани и постепенно разгромени са и нелегалните организации ВМРО, „Цар Крум“, „Хан Кубрат“, Съюз на българските национални легиони и други. През 1948 г. на Петия си конгрес БРП отново приема името Българска комунистическа партия.
      Не избягват репресиите и видни лидери на социалдемокрацията и по точно на лидерите на т,нар. реформисти , които проповядват реформацията , премахването на недостатъците , "шлифоването” на капитализма, а не неговото пълно унищожение и които Ленин наричаше лидери на мрачната заблуда, които само укрепват позициите на този експлоататорски и човеконенавистен строй .Ето някои от най-светлите имена на българската реформистка / широка /социалдемокрация :
      Доктор Петър Дертлиев.През 1946 г. за опозиционна дейност срещу налагащия се комунистически режим е изпратен в лагер „Росица“. Същата година бива избран за народен представител във Великото народно събрание. Като депутат в VІ Велико народно събрание през 1947 г. Дертлиев се обръща към комунистите :: „Аз искам да попитам, когато вие водехте борба, това борба да станете властници на българския народ ли беше? Когато вие страдахте, когато ви биеха и гонеха, вие изтърпяхте всичко туй, за да биете и гоните ли?". И следва още една реплика на социалдемократа, чието продължение ще отекне чак през 1990 г.:„Ще ви го кажа в очите: вие сте убийци!". Думите му вбесяват вожда Георги Димитров. Дертлиев е отстранен от заседанието, а Георги Димитров крещи след него : „Къде са квесторите? Идете да го изхвърлите като парцал."
      През 1948 г. депутатският му имунитет е отнет, а Дертлиев бива осъден на десет години затвор „за контрареволюционна дейност“. Излежава ги в лагерите в с. Венчан и Белене (на 2 пъти), Плевенския затвор, наказателното отделение и в затвора за рецидивисти в Пазарджик. След политическите промени от 1989 г. става инициатор за възстановяването и пръв председател на възстановената Българска социалдемократическа партия (БРСДП). През 1990 г. е кандидат за президент, но БСП не приема кандидатурата с мотива, че е краен антикомунист. Винаги е бил категорично против коалиция с БСП.. Едно е сигурно: хвален или заклеймяван, в затвора или във властта , Дертлиев винаги и е бил една силна личност , с която и съмишленици и опоненти са се съобразявали и уважавали. Една силна личност, която въпреки понесените страдания и унижения прости на своите мъчители и който на въпроса дали търси отмъщение, отвърна :
.” От мен, имайки предвид страданията на семейството ми и на мен през всичките тези години, чакаха да съм Архангел Михаил с кървавия меч. Отмъстителят. А аз не съм. В тази страна един отговорен политик не може да бъде отмъстител, ако има поне малко морал."
      БКП опропастява живота и на друг виден социалдемократ - Атанас Москов .Завършил през 1927 г. Брюкселския свободен университет . На следващата година, само 25 годишен вече отговаря за социалдемократическото движение на Балканите, а от 1929 до 1937 г. е член на неговия изпълнителен комитет. През 1937 г. се завръща в София и започва активна дейност като водач на нелегалната време БРСДП..През 1946 г. печели изборите за народен представител, но комунистите касират мандата му , както и този на друг виден социалдемократ Кръстю Пастухов.. Това не им е достатъчно и те отстраняват Москов и от преподавателското му място по международно право в Софийския университет.След окончателното унищожаване на опозицията, през 1949 година Атанас Москов е затворен за две години без присъда в полицията, където бива подложен на такива репресии, че според очевидци, че когато случайно попада в една килия с главния секретар на БСДП Коста Лулчев, цял ден не могат да се познаят, а се разпознават едва по думите и по гласа. През 1951 година е изселен в Севлиево, а малко по-късно е изпратен в концлагера Белене, където остава 4 год, през което време е принуден да копае изкопи по норма, докато в същото време съпругата му, доктор по социология, работи с мотиката в местното ТКЗС, за да издържа семейството. След завръщането му от лагера дълго време не му дават работа, докато накрая го назначават на дребна чиновническа длъжност в местната психиатрия.. Въпреки погубения си живот и въпреки страданията , които преживява Атанас Москов не се отказва от идеите си .На 26 ноември 1989 г. заедно със 6 други дейци на БРСДП възстановява БСДП, като става неин председател, а по-късно - 1990 г. - почетен председател на партията. Атанас Москов се отказва от депутатско място и от всякаква политическа кариера.
      Подобна е и съдбата на Кръстю Пастухов, политик и виден социалдемократ.. След Деветосептемврийския преврат през 1944 отказва да сътрудничи на просъветското правителство и след разцепването на БРСДП (ш.с.) през 1945 влиза в ръководството на опозиционната Българска работническа социалдемократическа партия (обединена).Четири дни преди изборите от 27 октомври 1946 година Пастухов е лишен от правителството от граждански и политически права, за да не може да участва в избора срещу комунистическия лидер Георги Димитров, но въпреки това той получава 18 хиляди гласа.Заради статиите си "Не ме изкушавайте, лицемери" и "Нашата войска", публикувани във в. "Свободен народ", през 1946 e осъден на пет години затвор за „антинародна дейност“. Обявява се против започнатата Културна автономия на Пиринска Македония.Кръстьо Пастухов умира на 25 август 1949 в Сливенския затвор, като според неофициални сведения е удушен от криминалния престъпник Антон Попантонов по заповед на тогавашния министър на вътрешните работи Антон Югов и заместника му Руси Христозов. Реабилитиран е през януари 1990 г.
      Подобна е и съдбата на мнозина други социалдемократи.
      В топлата и всеопрощаваща прегръдка на земята тяхната кръв се е смесила с кръвта на враговете им ; някъде във вечността душите им са се докоснали и са си простили.
     В едно интервю от 1991 г. Петър Дертлиев казва за комунистите : „Те вярваха в своите идеи макар и нереализуеми.Те имаха, едва ли не, месианско чувство.”
      Дали и доколко са реализуеми комунистическите идеи ще каже историята на някоя от безбройните си страници. Дали мъката на Вапцаров ще продължи да се скита тъжна и ненаписана във времето пространството; дали ще създадем от светлините и сенките на историята един по –човечен и справедлив свят ...това зависи от самите нас. Този справедлив свят, безмилостно мечтан в мрачните подземия на несправедливостта и отчаянието ще дойде...
      Някога...
   Вероятно до свършека на света , докато има хора , които се противопоставят едни други в политическо, културно, религиозно, расово или друго отношение, ще има и сблъсък на идеи , конфликти , пропагандни и въоръжени борби , смърт и страдание , но и светла надежда . Извечната битка между доброто и злото ще продължи , защото за добро или зло, само в пространството между две крайности с различен потенциал възниква напрежението , което ражда енергията , за промяна и нов  живот.  В квантовата физика, при сблъсък на елементарни частици се раждат нови частици с различна маса, енергия и импулс, като от силата на удара те  се разлетяват в различни посоки и заживяват свой собствен живот. Някои от тях живеят много кратко и бързо изчезват, други живеят по дълго. Но, в каквото и да се превръщат, където и да летят и колкото и дълго да живеят , енергията на системата се запазва. Масата се превръща в енергия ,  материалното -  в нематериално , плътта ражда дух  , духът ражда плът , но Битието  остава . Идеите се изправят и сблъскват една с друга и от силата на удара оживяват нови , които от своя страна се сблъскват и в това вечно противопоставяне и напрежение протича енергията на съществуването В източната философия  Ин и Ян са привидно  противоположни идеи и принципи , всяка от които   носи в себе си частица от другата и двете са част от Великия предел -вечно разменящи се и преливащи противоположности  . Свързани навеки и равностойни по значение, в тяхното взаимодействие е хармонията и продължението на живота.
       Вероятно , поради необходимостта от тези  равностойни противоположности за поддържането на живота, никоя идея няма да удържи крайна победа ,.защото това би било  равнозначно на нейното самоубийство. Идеите се раждат за да се противопоставят на други идеи и умират  самотни ако победят.  В това е великото тайнство на борбата.
      В изпепеляващата енергия на Сблъсъка, милиони души изгарят за да осветят пътя на идещите след тях..Огньовете са нужни там, където има тъмнина !
    А само след броени дни тук ще дойдат да почетат паметта на апостолите и представители на българските социалдемократически формации ; разкъсвани от политически спорове , егоизъм или  най- прозаична глупост  . Историята им остави  завещание , което много дребни  души не можаха да разберат и приложат на дело..Раждането на "истинската" левица , която има да дойде , предстои, възкръсва и новото старо дясно  ; ръката на неизбежните исторически процеси , подпомогната  от чисти и не толкова чисти ръце , забърква поредната политическа и идеологическа алхимия.  Злато или унищожение...никой не знае. Знаем само,че най-много сълзи са изплакани заради сбъднати мечти .
     В древните митове Ева откъсна забранения плод с лявата си ръка и донесе на света греха , но и познанието  за добро и зло . Векове наред дясното олицетворява мъжкото , войнственото и активно начало,а лявото - женското, пасивно и състрадателно начало.  Врагове или приятели, в мир или война., вечно отричащи се и вечно привличащи се ...истината е,че само заедно могат да  заченат живот. . 
     Там , сред шумния град, в политическия Армагедон ,сред кулоарите на политиката   , под сводовете на властта, в академичните кабинети ,  по улиците и площадите , в реалното и виртуалното , битките продължават .
     Но, тук, на този връх е мястото където противоречията за миг се смиряват и утихват в прегръдката  на  спомена.
     Над Бузлуджа изгряват звездите . Вятърът, скалите, тревите , небето ...
    


Мая Тонева