ЗА ОЛИГАРХИЯТА , БЕДНОСТТА И ДЕМОКРАЦИЯТА

     Февруарските протести отминаха във времето и пространството ; заглъхнаха последните викове , угаснаха последните огньове от живите факли , вековната злоба на роба утихна укротена за пореден път от стандартните политически обещания , разкъсана на части от внедрени в ядрото и чужди тела . Скована от февруарски студ омерзена и отчаяна надеждата за промяна угасна сподирена от ехото на освиркванията , одумванията и умуванията на политолози, социолози и всякакви експерти намерили благодатна почва да блеснат с анализаторските си умения и пророчески дарби и да заклеймят "лумпените" излезли по улиците и площадите да подирят справедливост... Зимата на нашето недоволство си отиде и както обикновено се случва по тукашните географско-политически  ширини - дойде пролетта на надеждата. С нея - и нови избори и "ново" правителство, което в рекордно кратки срокове успя да предизвика широко обществено недоволство и изкара хиляди хора по улиците на България . Преминавайки през всякакви артистични , нудистки и други "креативни" изяви протестът изчерпи балагановските средства и след неравната битка с депутатския автобус и полицията  ,  протестиращите се заканиха наесен да свалят "мръсните комунисти" с черешови топчета и обсадни машини вместо с шоу и бикини.

     В една своя публикация озаглавена "Многото лица на преврата" , професор Чавдар Добрев дефинира понятията "преврат" и "балаган": "Едно от значенията на „преврат” е „насилствена смяна на управлението”, докато „балаган” се явява еквивалент на „панаирджийски театър”, на зрелище, в което активно участват шутове, клоуни, палячовци, благопристойни моми и момци, инфантили и мъдреци, които се забавляват на воля, накратко, това е пъстрата и шумна тълпа от балаганчици." Всякаква прилика с действителни лица и събития е случайна, разбира се, но докато протестиращите се кълняха ,че тяхната борба е насочена против олигархията , в общественото пространство упорито се заговори, че е точно обратното и че именно олигархията е в дъното на тези протести, че шепа задкулисни играчи, хора с определени икономически интереси инспирират и финансират уличните шествия и маскаради.. Започна голямото медийно надприказване и гадаене кой точно отвори кутията на политическата Пандора и пусна демоните навън. Народът срещу олигархията или едни олигарси срещу други- в това е въпросът . Объркани от многото въпросителни и притиснати между пропагандните преси на едни или други икономически кръгове, мнозинството от хората механично повтарят толкова нашумялата напоследък дума олигархия, без да имат ясна представа какво всъщност означава и кого визуализира тя. Банкери, български и чужди енергийни босове, собственици на медийни империи, крупни контрабандисти или собственици на мултинационални корпорации ...обединяващото за всички тях е влиянието, което упражняват върху политическата власт благодарение силата на парите . В античността са били наричани плутократи / от плутос - богатство и кратос - управление /, но днес този термин се употребява рядко за разлика от по-общия термин олигархия в смисъл на управление при което властта е съсредоточена в ръцете на малка група от обществото ; власт основана на знатност, богатство, политически постове и др. Тоест, плутокрацията е само частен случаи на олигархията и визира малцинството от изключително богати хора , милиардери , които заедно с другите олигарси са монополизирали държавната законодателна и изпълнителна власт . "Олигос" от древногтъцки означава малък, малцинство. И макар днес олигархията да не е вече официална форма на държавно управление , от висотата на финансовата пирамида и мултифункционалната си пропагандна машина , по законен или не толкова законен начин , олигарсите не са преставали да моделират обществената сграда по свой образ и подобие и в служба на своите интереси, прикрити зад маската на фасадната демокрация .

      За пръв пръв терминът олигархия се използва от Платон, който я определя като "държавна уредба, която зависи от имуществената оценка на хората и при която управляват богатите ,а бедните нямат никакво участие в управлението." Олигаргията се ражда от предхождащата я тимархия / или тимокрация /- власт на честолюбците , която възниква следствие на това, че в държавата мъдреците не стигат до властта ,а наместо тях се издигат “по-буйни и по-невъздържани мъже, пригодни по природа повече за война, отколкото за мир”, пестеливи на своето, но прахосници за общото, отдадени на удоволствията, но най-вече покорени от своето честолюбие и славолюбие.Постепенно тимархията се изражда в олигархия . Олигархията е нещо лошо, защото тя раздвоява държавата чрез богатството на едни и неговата липса у други; в държавата има всъщност две държави - тази на богатите и тази на бедните.
      В своя фундаментален труд "Риторика", Аристотел опредлея четири форми на държавна организация: демокрация, олигархия, аристокрация и монархия.  Цел на демокрацията е свободата,а цел на олигархията - богатството.Основна характеристика на олигархията е имуществения ценз.

      Според Платон демокрацията се ражда в лоното на олигархията, защото при олигархията малцина забогатяват прекомерно,а други обедняват прекомерно и после чрез насилие мнозинството стига до властта. Надхвърлянето на мярата на богатството и съсредоточаването му в ръцете на малцина унищожава олигархията и я превръща в демокрация, която Платон дефинира като власт на бедните, но и на свободните. Векове по-късно Маркс ще развие теорията за класовата борба между малцинството притежаващо средствата за производство и наречено буржоазия и бедното мнозинство, което произвежда стоките и услугите наречено пролетариат. Неизбежният резултат от тази борба е пролетарската революция , победата на пролетариата и изграждането на социалистическо общество, чиято крайна фаза е комунизмът.
    Според Роберт Михелс и неговия "Железен закон за олигархията" , всяка социална организация , независимо от първоначалната си демократичност  ( или автократичност ) , в крайна сметка развива олигархични тенденции и се изражда във власт на няколко избрани - олигархия. Стремежът към олигархия е вграден в самата природа на социалните организации и независимо от това дали една партия е социалистическа, либерална или  консервативна, нейната дейност се доминира от волята на няколко вожда, като това е резултат на  обективната необходимост от лидерство , доверието на обществото към лидерите и общата пасивност на масите .

      И докато в Платоновата държава демокрацията се ражда от олигархията ,а при Михелс - от някаква "природна необходимост" , в измъчената ни , изтерзана и ограбена родина, олигархията се роди още в зората на т.нар. демокрация когато при "либерализацията" на икономиката и в мътилката на реставрацията на капитализма наречена преход , държавната собственост беше "трансформирана" в частна в условия на неконтролируема корупция обхванала всички етажи на политическата власт. Спечелилите по най-брутален начин първите си милиони  в хода на  криминалната приватизация от 90-те , олигарсите – бивши партийни величия и техни приближени – набързо „преосмислиха „ идеите на Маркс и  от новите си, либерални  камбанарии,  започнаха активно да се  намесват в политическия живот за да увеличат още повече първоначалните си богатства. Зад демократичната фразеология и идеологемите на "прехода" всъщност стои едно олигархично управление .

      Зад много заробващи за България сделки като тази с ТЕЦ- - Марица Изток 1 и Марица Изток 3 стоя българският политически и икономически елити, които най-често се припокриват и допълват в една единна политико-корпоративна структура  обсебила законодателна, изпълнителна, съдебна и медийна власт.  Под удобното прикритие на офшорната конфиденциалност  бяха  извършени непростими  и унищожителни за България  „сделки” . Именно към  т.нар. офшорки отиваше основната част от парите и комисионните по време на голямата приватизация при Иван Костов .

     Дмитрий Борисович Орешкин е руски политолог и политгеограф , който в края на февруари 2009 казва: „Олигархическият капитализъм е номенклатурен капитализм, по определение нееефективен. Той е добър, когато имаш голямо количество нефт от сондите който трябва да разделиш. Рано или късно, този механизъм, базиращ се на преразпределение на готовите ресурси се изчерпва — трябва да се измислят някакви нови видове ресурси, да се създава някакъв нов вид добавена стойност. А за това трябва не само да умееш да делиш, което умеят силоваците, а да умееш да създаваш нови. И ето от тук нататък тези неглупави, одарени, смели хора, които наричаме „олигарси“, не се вписват в строгата логика на необходимостта: измират като мамути, — климатът се е сменил и са нужни по малки млекопитаещи, които са по-приспособени да си намерят прехрана. А те започват да гладуват, при това много бързо.“

      Колкото и да са обнадеждаващи предвижданията на Орешкин, оказва се,че климатът на 2013 година се оказва изключително благоприятен за мамутите , защото тазгодишната класация на най-богатите хора на света на Форбс включва рекорден брой милиардери - 1426 - като съвкупното им нетно богатство възлиза на 5.4 трилиона долара спрямо 4.6 за миналата година.Най-много милиардери има в САЩ - 422, следва Европа -366, Африка - 103 и т.нат. Най-богатият човек на света е мексиканският телекомуникационен магнат Карлос Слимс богатство от 73 милиарда долара, след него се нарежда съоснователят на Микрософт Бил Гейтс с 67 милиарда, следва испанецът Аменсио Отрега - създател на модната марка Zara с 57 милиарда долара; на четвърто място е Уорън Бъфет - председател и главен изпълнителен директор на Berkshire Hathaway - с 53,5 милиарда долара. за пръв път от 2000 година Бъфет е извън челната тройка. над десет милиона души в света са милионери.Градът а най-много милиардиери е Ню Йорк, слдван от Москва ,а най-много милионери има в Токио .

      За разлика от късметлиите с несметни богатства повече от милиард и триста милиона души по света живеят в абсолютна бедност с по-малко от 1.25 долара на ден. Тези хора нямат достъп до образование, здравеопазване, облекло и подслон , нямат дори достатъчно храна за физическото и психическото си оцеляване .Бедността е най-сериозният проблем на планетата. Повече от 70 % от хората я окачествяват като най-големият глобален въпрос . Най-бедната държава в Европа е България . 49% от населението, 52% от децата и 61% от пенсионерите са застрашени от бедност и социално изключване. Тези нива са два пъти над средноевропейските. 85% от месечните доходи на домакинствата отиват за покриването на основни нужни, 44% от хората у нас търпят сериозни материални лишения разкъсвани между алтернативата да се стоплят или нахранят през зимата , когато основният разход на българското семейство е за електроенергия.Отчайващата бедност и липсата на перспектива тласка хората към все повече самоубийства, расте главоломно броят на психичните разстройства .Отчаянието, особено сред възрастните ,е дълбоко и тотално. Всеки ден загубили и последна искрица надежда хора скачат под влака или от високите жилищни сгради, слагат си примката на шията , палят се или си прерязват вените. Самоубийствата, високата смъртност, масовата емиграция и жестокият демографски срив обезлюдяват цели села , намалява и градското население. /По данни на Световната здравна огранизация към ООН (WHO), за последните 45 години в световен мащаб самоубийствата се увеличават със 60%. Мъжете се самоубиват 6 пъти по-често от жените./ Всяка година страната напускат около 25 хиляди Българи в търсене на хляб и препитание навън. Най-страшното от всичко е,че не се очаква никакво подобрение на ситуацията , а  ако такова все пак има, то ще е след десетилетия.  За жалост , дори един повърхностен анализ на политико-икономическата ситуация в света не дава такива надежди  въпреки сладките обещания на МВФ  и безбройните европейски комисии, стратегии и тактики за справяне с бедността .За такова справяне с бедността мечтаеше още американският президент Линдън Джонсън в своята програма наречена "Велико общество". Великото общество не можа да се осъществи, но от тогава САЩ  претърпя  велика и не толкова велики депресии ,а според някои данни сега в държавата на неограничените възможности  има повече бедни отколкото през 1933  когато  Рузвелт започна своята програма наречена Нов курс и поиска от Конгреса  5 милиарда за публични проекти. Тази програма беше осъдена като „социалистическа” наред с други програми като напр. държавната пенсионна система за възрастни хора „Соушъл секюрити”. Впрочем, в САЩ и борци  против робството като Хорас Грийли са били  заклеймен като „мръсни  социалисти” от подръжници  на робството по време на Гражданската война , тъй че не е съвсем сигурно какво точно означава тоя политически епитет в Америка. Важно е, че е най-сигурният начин някой да бъде очернен  като изключително зъл и антисоциален тип.Социалист ! Това е ужасно, по дяволите !
   Човешкото познание и обществените блага прогресивно се увеличават , но паралелно с тях се увеличават богатствата на класата на богатите , докато  бедните все повече обедняват и оскотяват. Увеличава се и контрастът между бедни и богати държави . През 1820 година богатите държави са били три пъти по-богати от бедните държави. През 1950 година богатите държави са били 35 пъти по-богати от бедните държави. През 1990 година богатите държави са 74 пъти по-богати от бедните държави. Ако през 1960 година бедните в Западна и Източна Европа са били в състояние за 5 години да спестят пари  за покупка на жилище, то през 21-век и 50 години не са достатъчни.Ако преди 2000 години човек е произвеждал два пъти повече хранителни продукти, от колкото е можел да изяде, то на днешно време е в състояние да произведе 1000 пъти повече. Но това не намалява числеността на гладуващите по света.Напротив, те се увеличават.

      На фона на жестоката рецесия и глобална икономическа криза , според данни на БНБ от май 2013 г. 714 българи имат на влог над един милион лева , което показва увеличение с 65 души в сравнение с последното тримесечие на 2012 година. 33 653 домакинства имат спестявания над 100 хиляди лева .Към края на март депозитите на домакинствата са 36,72 млрд. лв. Въпросът дали в България има и колко на брой са милиардерите в България е спорен. Носят се легенди за богатствата и начините за натрупването им на Васил Божков, Цветелина Бориславова, Гриша Ганчев, Красимир Гергов , Петър Манджуков и други знайни и незнайни герои на капиталистическия труд и криминалната приватизация .Зад нея стоят и леви политици и десни политици и такива от центъра , всички обединени от идеята за тлъстите комисионни, които ще получат срещу нечистите си дейности ,с които фалираха и продадоха на нищожна цена ключови за икономиката предприятия и цели отрасли. Според някои, най-големите богаташи в България са просто пионки на много по-могъщи чужди сили.

      Каквото и да говорят злите езици, олигархията няма цвят и партийни пристрастия ; тя е абсолютно безразлична към факта , коя политическа сила е на власт щом може да използва лостовете на властта за свои цели. Алчността на политиците е еднаква независимо от формалните различия в предизборните им платформи. Ако едно правителство и пречи, тя ще го атакува с медиен , уличен и всякакъв друг натиск за да го свали и да постави по-сговорчиво такова .Ако едно правителство е удобно на едни олигарси и неприятно за други, те ще поведат люта битка помежду си , точно както февруарските протести бяха инспирирани и режисирани от едни кланове на ГЕРБ срещу други кланове на ГЕРБ със съдействието на БСП и изнесени на раменете на българския народ, който накрая , по традиция, се оказа губещ. Или поне най-бедната част от него.Докато обществото се занимава с вечната дъвка за промени в Конституцията и Изборния кодекс , която му подхвърлят за отвличане на вниманието , мръсната игра за пазарни дялове и печалби продължава , а класовите контрасти се задълбочават. А бедността, както знаем от самия Аристотел е несъвместима с демокрацията ; материалното неравенство винаги повлича след себе си неравенство пред закона .  В когото е силата, в него е  правото – такъв е урокът на историята.

     Олигархията не е някакъв монолитен и ясно очертан в пространството обект, който да посочим и да кажем категорично: ето това е олигархията. Не,тези, които наричаме олигарси са хора с противоречиви интереси , които често се сблъскват и предизвикват сътресения в политико-икономическия живот .А този политико -икономически живот е динамичен ,вечно променящ се и преливащ в различни форми и цветове, борби , интереси и всеки опит за описанието му като нещо статично и триизмерно  е остарял още преди да бъде завършен.

     Иска ми се да продължа с с нещо оптимистично и да завърша със светла и красива поанта , но нищо не ми дава основания за епични поеми и футуристичен оптимизъм . Платон твърди,че след олигархията иде демокрация, а после тирания ...Маркс твърди,че ако собствеността не стане публична и не се премине към социализъм по еволюционен път , следва кървава пролетарска революция. В глобален аспект текат процеси на увеличение на дяла на държавната собственост в икономиките .В период на криза правителствата одържавяват печеливши предприятия и отрасли като успешен ход в борбата с безработицата и рецесията .В САЩ  президентът Обама бива заклеймяван от консерваторите  като социалист и марксист , който „иска пълна намеса  на държавата в живота на хората”. Наистина, консервативните противници на Обама не могат да се разберат какъв точно социалист е той и  си скубят косите в опит да дефинират точно идеологията му , която толкова подло прилича на "социализъм в европейски стил". Вижте, американските консерватори не са съвсем наясно що е социализъм, но за сметка на това всички са твърдо убедени,че социализмът е ужасно нещо. Да се чуди човек какво щяха да правят либералите , ако го нямаше призракът на комунизма ? По всичко личи, че те имат повече  нужда от него - като бостанско плашило - отколкото от самия либерализъм. Либералната идеология без комунизма е като християнството без  Дявола. Как би продавало индулгенции и от какво би "спасявало" вярващите ?

     “В дългосрочна перспектива плановете на Обама целят да впримчат страната в нов социализъм, скрит социализъм, който действа зад маската на традиционно чувство за честна игра, мек, но гибелен социализъм, подобен на този, който сега задушава икономиките на Европа”, пише  Стенли Кърц - старши сътрудника в консервативния изследователски Център за етика и обществена политика във Вашингтон,

     Захвърлени в периферията на пукащия се по шевовете капитализъм , ние се стремим да не изоставаме от американските консерватори и гръмко заставаме зад прероденият в земята отвъд океана антикомунизъм ,стигнал до нас по неведомите пътища на неолибералната  пропагандна паяжина обхванала  родните медии и новоентусиазирани десни умове.  В някакъв упорит словесен тик, продължаваме да наричаме   реставрацията на капитализма  "преход към пазарна икономика" , "либерализация на пазара" и всякакви маскиращи идеологеми, продължаваме да крещим  срещу „мръсните комунисти”, за да  свалим от  невидимата ръка на Адам Смит оковите  на държавния контрол и да  заживеем в бленувания неолиберален рай , в който текат реки от финикийски знаци.

     Неолибералният опиум за народа...

     И докато ние  си повтаряме упойващите  мантри на  либерализма , около нас се увеличават  гладът, отчаянието, кървавите конфликти и разяждаща алчност на мамутите, превърнали се вече в тиранозаври, гигантозаври и други представители на неолибералната фауна. Неравенството по света расте   ; бездната между свръх богати и крайно бедни се задълбочава, битката за ресурси , с които да се затъква ненаситната паст на "икономическия растеж" става все по-кървава и жестока  . "Есенцията" на световната олигархия , в лицето на шепа мултимилиардери,  дърпа политическите и икономическите конци навсякъде където намери за добре и сее бомби и смърт в името на "демокрацията" , насаждайки марионетни правителства на мястото на противопоставящи им се режими .. Многобройният им авангарден сомн  от НПО-та и мозъчни тръстове,   специализирани в пропагандата на свободния пазар  и в антикомунистически крясъци , пръскат неолиберална тор  , за да подготвят почвата за идещите след тях  корпоративни "мамути" , които да "опасат"  наличните ресурси и  унищожат по-слабите от тях млекопитаещи местни олигархчета.  По неолибералному, това се нарича пазарна конкуренция .Там където не проработват увещанията , идват на помощ оръжията .

     Маркс казва ,че  рано или късно ще протече процес на "абсолютно обедняване"" , при което дребната и средна буржоазия - междинните слоеве - в по-голямата си част ще се пролетаризират ; ще остане едно свръх богато малцинство и огромно количество бедни хора , които няма какво да губят освен оковите си , влизащи в антагонистични противоречия с това свръх богато мнозинство, т.нар. олигархия. Именно такъв процес се наблюдава днес , въпреки,че трубадурите на неолиберализма пропагандират обратната теза - че когато държавите остави богатите да печелят безконтролно, от това ще спечелят и бедните. За съжаление , действителността доказва предвижданията на Маркс ; бедните не се обогатяват,а напротив -  тече процес на поляризация , при който богатството на едни се увеличава за сметка на обедняването на други и антагонизмите  между тях се задълбочават и ожесточават .  И този процес не се развива  в период на икономическа криза, ; този процес е причина за икономическата криза . И ако викачите на неолибералния капитализъм тръбят,че благодарение на икономическият му растеж бедността в света е намаляла , то истината е ,че това е в резултат на намаляването на бедността в Китай, където , по официални данни, към 1981 г. процентът на бедните е бил  85, а днес  е намалял до 31,4. В момента относителният дял на бедните в  САЩ е по-голям отколкото на тези в Китай , но пък и броят на милиардерите в рая на неолиберализма  е най-голям  В бившите социалистически страни до злополучната 1989 г. няма изобщо  или  има нищожно количество хора, числящи се към бедните,а днес са стотици милиони. Просяците и бездомници растат в геометричната прогресия; олигарсите – също. Парите „складирани” в офшорните зони от финансовия елит на планетата са достигнали космически размери , докато  политиците ни убеждават , че сме „длъжни да затягаме коланите’ и да се откажем от всякакви социални придобивки и претенции , за да не нарушим „финансовата стабилност:” на системата .  Не бива дори да се покашляме, а не дай Боже да поискаме достоен живот...това ще застраши стабилността на финансовата система и тя ще се срути  повличайки ни след себе си към бездната. Не бива да искаме увеличение на пенсии, заплати , детски , помощи за инвалиди и пр. защото току виж финансовата система  се разклати   и офшорките  олекнат с някой и друг милиард от десетките трилиони натрупани там от акулите на олигархията в периода на същата тая „криза” , която е криза , единствено  за бедните. И като  поведени на заколение , стиснати за гушата от натрапваните ни тъмни страхове , ние повтаряме в транс, че системата трябва да е „стабилна” дори с цената на нашия живот, достойнство и фундаментални човешки права ; че трябва да работим двойно повече, да печелим двойно по-малко , да обедняваме прогресивно , да вземаме кредити с висока лихва, които после не можем да върнем на ония , които имат правото да печатат хартийки без покритие , да консумираме безполезни вещи и отровни храни , от които се разболяваме , за да обогатим фармацевтичната индустрия...изобщо – да загинем, но да запазим стабилността на финансовата система, която е в криза , а  тя не може да е стабилна без да е в постоянни и преливащи една в друга кризи, депресии, рецесии и каквато още гадост от речника на икономистите  се сетите   Омагьосан кръг , от който могат да ни спасят само всемогъщите жреци на финансовата религия , на която трябва да принасяме в жертва всичките си  надежди за достоен живот , за да не би същите тия жреци утре да ги прихване и да заложат пенсионния  фонд или да извършат някое друго финансово тайнство и да ни остане само спомен ,че някога сме имали пенсионен фонд и няколко  скътани лева в джоба. КРИЗАТА и само  кризата  обяснява и оправдава всяка мерзост на тоя свят. . Да, ще ни обяснят,че е криза и затова така се е получило с нашите спестявания, надежди и мечти и с целия ни провален живот , а ние ще гледаме нагоре озарени от сиянието на Златния телец , ще му кадим тамян и ще се молим  : „насъщния  хляб дай ни днес и ни спаси от  гладна смърт, от банките , съдия- изпълнителите  и  пр. и пр. , защото  Твои са парите и властта и силата!Амин ! „ 

    За нас остава надеждата , че след олигархията , обагрена в кръв и светли надежди иде Демокрацията. За тиранията ще мислим по-късно.

    Sic transit gloria mundi.



* Sic transit gloria mundi . -  Така преминава световната слава .

   

   

      НАД БУЗЛУДЖА ИЗГРЯВАТ ЗВЕЗДИ

      Всяка година през юли на историческия скалист връх Бузлуджа в централна Стара планина се провежда традиционният събор на левицата с презумпцията ,че  основен неин идеен изразител и говорител е Българската социалистическа партия.. На този връх където през 1868 г. се сражава четата на Хаджи Димитър , ежегодно се събират членове и симпатизанти на БСП и други леви формации , за да почетат паметта на "предците" на социалдемокрацията.. Песни, танци , прочувствени, понякога и не особено интелигентни, речи ,младежки дискотеки и люти свади между ортодоксални комунисти и социалисти огласят героичния връх. Поради твърде сложната , преплетена история на социалдемокрацията, изпъстрена с чести схизми и идеен синкретизъм , кървава омраза  и любов,  политически  предателства и отмъщения , и до днес комунисти , реформисти ( тоест десни социалдемократи ) и неясното „социалисти” - тоест лявоцентристки социалдемократи , каквото и да означава това странно ПМО  ( политически модифициран организъм ) -не могат да си поделят заветния хълм и лявото пространство. Разбира се, това е съвсем нормално предвид тъжната истина ,че най-големите спорове и свади за политическо, религиозно и друго наследство стават между най-близки роднини каквито са изредените по-горе представители на лявата  идея.. Често след този пъстър социалистически купон ,след десетките хиляди хора остават празни бутилки, хартии и плакати , но много повече са въпросите , които остават след тях , като натрапчива мелодия в главите ни: въпроси за генезиса на социалдемокрацията , за буйната и младост наситена с месиански порив , кръв поезия, отмъщение и решимост ;въпроси за онези толкова възхвалявани и заклеймявани 45 години пролетарско безгрижие и цената му , за днешното и крехко и противоречиво битие ,за дългия път от светлата вяра на Дядото , Смирненски и Вапцаров в победата на комунизма , до плоския данък, заменките , червената олигархия , Делян Пеевски , виковете огласящи площадите "червени боклуци ", разделението и омразата... От създаването си  или по-скоро преименуването си през 1990 г., БСП  се лута из политическото пространство преминавайки през всички нюански на спектъра му , атакувана и от ляво и от дясно, разкъсвана от вътрешни партизански войни и междукланови раздори., заклеймявана и възхвалявана за революционното си и тоталитарно минало , винаги оцеляваща през бурите на времето и събитията. Драматична ,противоречива , многопластова , "нахранена със събития и напоена с кръвта на хиляди убити" е историята на възхода и падението на столетницата . Или падението и възхода...както предпочитате. Или, както аз предпочитам - просто  историята. Необходима за оцеляването смяна на етикета или политическо прераждане се случи в онзи паметен третоаприлски ден когато БКП се преименува на БСП ,  отказа  се от стриктното прилагане на марксизма и направи завой в неизвестна и за себе си  посока? Неизвестна , тъй като е Хамлетовски  въпрос   какво значи  да се "откажеш от стриктното прилагане на марксизма " , а в същото време да се рекламираш като лява партия готова да маже с йод и мехлеми язвите на капитализма докато чака той от само себе си да се реформира и преживее неизбежния си катарзис . Или крах, което е едно и също. Идеята на автентичното ляво е да се противопоставя на дясното ,а не да се опитва да го реформира, гримира  или измолва от него подаяния .Популистко или не, работещо или губещо, глупаво или интелигентно... идеята на лявото не е да ухажва дясното и покорно да навежда глава за да вдигне с няколко лева заплатите или да назначи още няколко хиляди търтея на държавна ясла, които изплитайки широка мрежа от корупция и политико -олигархични  зависимости ,  да отблъснат хората , убеждавайки ги, че лявото е диктатура на държавните чиновници над  добрия и чист като ангелче бизнесмен и идиличния, пасторален пейзаж на свободния пазар. В изтърканата пропагандна плоча  на  неолибералите, бизнесменът се явява като многострадалният Йов , който се бори срещу гнета на социалната държава и само чака да се освободи, за да започне да работи за благото на цялото общество ;  да прави бизнес , да създава работни места и така , ще не ще,  да осъществи  държавата на всеобщото благоденствие. Видяхме, че неолиберализмът не можа да осъществи всеобщо благоденствие , но сме  принудени  да признаем, че в това "ни ляво , ни дясно " , в тая  всепоглъщаща ,сива , постсоциалистическа  мъгла , критиките на неолибералите  не са лишени от основания. Всъщност,  диктатурата на държавния чиновник над многострадалния бизнес не е крайъгълният камък на лявата идея.  Осъществима или не  ,  утопия или  чиста глупост, но заветната цел на лявото е премахването на експлоатацията и установяване на безкласово и безвластническо общество на равния и свободен достъп на всички до материалните и духовни блага на това общество. Комунизмът съвсем не е против капитала  ,а против несправедливото му разпределение , което поставя милиони хора на ръба на оцеляването . Толкова. Всеки, който не се вмества в тази идея е преминал в дясно,  а преминаването на лявото към дясното не може да създаде нищо освен политическа ентропия , в която царува хаосът . "Никой не може да служи на двама господари, защото или единия ще намрази ,а другия ще обикне, или към единия ще се привърже,а другия ще презре." - казва Исус. В пълна сила това важи и за  политиката .Що се отнася до корупцията, тя е рожба на  страховете и алчността характерни за общество ,  в което главна ценност  и цел са парите и материалните блага и в което всичко, включително човешкият живот се измерва в пари ; където личността  не е ценност сама по себе си, а се отъждествява с притежаваните от нея пари и вещи и свързаното с тях  оцеляване в един студен и безсърдечен свят. 
     "БСП - казва д-р Петър Дертлиев още през 1991 г. - е едно по-голямо или по-малко общество . В него има различни хора. Има динозаври, в това число и млади . Оказа се, колкото и да е куриозно , че промяната е по-видима в елита на БСП , докато масата все още върви по стадно чувство . Тя се страхува да се откъсне .И всеки, който реши да се откъсне , рискува да потъне..."
    Каквито и оценки да  и даваме , факт неоспорим  е,че  БСП е единствената партия в бившата източна Европа и в цялото постсъветско пространство, която успя да оцелее в  условията на външен и вътрешен натиск  и да се запази сравнително силна, за разлика от всички бивши комунистически партии в Източна Европа.
      Историята на българската социалдемокрация официално започва в един далечен августовски ден и минава през милиони човешки съдби и светли надежди , крушения , кървави атентати , предателства , поезия и героизъм , за да се изкачи днес на върха обсипан с песни , червени знамена и пълни с боклук кошчета и спомени .
      На 2.08. 1891 г. / 20 юли , Илинден - по стар стил / на първия Бузлуджански конгрес е създадена Българската социалдемократическа партия по инициатива на Димитър Благоев . Подготовката за този конгрес се провежда на конференция в Търново под ръководството на Благоев през май същата година . Главният въпрос на конференцията бил трябва ли да се излезе открито пред народа като социалдемократическа партия и какъв да бъде нейният характер. Болшинството от участниците решили, че трябва да се организира такава партия и тя да е работническа и легитимна.Решено било още, да се свика през същата 1891 год. на 20 юли (2 август) конгрес и да се положат основите на партията.
      Самият  конгрес на Бузлуджа се провежда тайно, защото режимът на Стефан Стамболов силно ограничава свободата на сдружаване в България. . Връх Бузлуджа и времето, в което се провежда конгреса, са избрани, защото на същото място и по същото време традиционно се провеждат масови чествания на годишнината от гибелта на четата на Хаджи Димитър. Така малката група социалисти остава незабелязана от властите и успява безпрепятствено за проведе събранието си.Събранието приема програма и устав на Българска социалдемократическа партия. В програмата, съставена по типа на програмите на Френската и Белгийската работнически партии са изложени основните учения на марксизма. Констатира се, че България е тръгнала по пътя на капитализма и че българските социалисти трябва да се обединят в политическа партия, която да подготви работниците за бъдещия "социалистически преврат", да ги организира и просвещава..
      На Втория конгрес в гр. Пловдив през 1892 г. се оформят две крила:
1. На Димитър Благоев и Никола Габровски – БСДП,- тесни социалисти ;издават вестник “Работник” .
.2. На Янко Сакъзав, Константин Бозвелиев, Сава Мутафов и др. - широки социалисти .През 1892 г. те започват да списват вестник “Другар”.
.     На 10.02.1894 г. двете крила се обединяват и се образува Българска работническа социалдемократическа партия (БРСДП).
      На конгрес в Русе през 1903 г. настъпва голямата схизма на социалдемокрацията в България. БРСДП се разделя по идеологически признак .Дясното крило на БРСДП защитава реформистки позиции се обособява в БРСДП/ широки социалисти- ш.с/ , докато лявото , марксистко крило – в БРСДП / тесни социалисти- т.с./ Именно от българските „тесняци” през 1919 г. в България се ражда БКП – родителката на днешната БСП.
      Една кратка разходка из социалдемокрацията по света и у нас ще ни помогне да разберем в основни линии противоречията във възгледите на социалдемократите – марксисти , социалдемократите ленинисти / комунисти /и  социалдемократите – реформисти , както и всички социалдемократически кръстоски и непримиримата идеологическа ,а  често и кървава, битка между тях..Но, преди да пристъпим към сложното битие на българската  и световната социална демокрация, нека кажем няколко думи за Маркс , защото без елементарно познаване на неговите идеи е невъзможно да осмислим по-нататъшното изложение. 
     Според Маркс формата на организация на производството,  тоест начинът на производство е фундаментът, от който се раждат и/ или силно повлияват всички други обществени явления - социални , политически, правни, морални, идеологически и пр.  Икономическата система е базата, а всички останали, производни  обществени явления  - нейна надстройка. Тази теория за развитието на обществото се нарича исторически материализъм.  Бързата еволюция на производителните сили - на техниката и организацията на  капиталистическото производство - прави заварените форми на обществена организация неефективни и така те стават пречка за по-нататъшен напредък. Това несъответствие между базата и надстройката е в основата на обществените противоречия наричани от марксистите "класова борба'. Класовата борба е конфликтът между малцинството притежаващо средствата за производство наречено "буржоазия" и  огромното мнозинство от населението , което произвежда стоките и услугите и е наречено пролетариат.. Ако капитализмът не бъде заменен с нов начин на производство , наречен социализъм, при който частната собственост върху средствата за производство да бъде заменена с някаква форма на публична собственост, класовата борба неизменно би довела до кървава пролетарска революция. Краен етап на еволюцията на социализма е комунизмът - безкласова и безвластническа система основана на обща собственост и свободен достъп до свръх изобилните, поради нарастващата производителност, ресурси. В "манифест на комунистическата партия" съставен от Маркс и Енгелс през 1848 г. е записано: 
"Пролетариатът ще използва своето политическо господство, за да изтръгне от буржоазията, стъпка по стъпка, всички капитали, да централизира всички средства за производство в ръцете на държавата, тоест, пролетариат, организиран като господстваща класа, и възможно най-бързо да увеличи общата сума на производствените сили." Това може, разбира се, да стане в началото само с помощта на деспотична намеса в правото на собственост и в буржоазните отношения на производство, тоест, с помощта на мерки, които се явяват икономически недостатъчни и несъстоятелни, но, които в хода на движението ще надраснат себе си и са неизбежни като средство за преобразуването на всички способи на производство.  
      В „Комунистически манифест“, Маркс и Енгелс разглеждат пролетарската революция като краен етап на класовата борба между пролетариата и буржоазията с цел победа на социализма  и последващата му еволюция в комунизъм.. Но след поражението на революциите от 1848-49 те преосмислят възгледите си , прощават се с  излюзиите за близка победа над капитализма с оръжие в ръка и започват да говорят за мирни социалистически преобразувания , тоест реформаторски вместо революционни действия.
     За разлика от Маркс, Ленин няма търпение да чака "неизбежното превръшане на капитализма в социализъм, а впоследствие- и в комунизъм -  по мирен път и смята,че това превръщане трябва да бъде ускорено с помощта на субективния фактор  ; един идеологически подготвен и образован пролетарски авангард би могъл активно да подпомогне процесите по събарянето на капитализма  чрез революция и изграждането на комунистическото общество. В едно по-слабо развито общество с недостатъчно работническа класа и бедното селячество може да бъде революционна класа.
     След смъртта на Фридрих Енгелс / 1895 г/– , който заедно с Маркс полага основите на марксическата идеология и теорията на комунизма, започва дискусия в работническото движение и във 2-рия интернационал върху интерпретацията на марксизма, за неговото прилагане в различните политически условия, за неговото по-нататъшно развитие. Оформят се три групи социалдемократи :
1,десни опортюнисти ( Е.Бернщайн, Х.Хайдман). Едуард Бернщайн се счита за основател на еволюционния социализъм./  т.нар.реформизъм , термин,  първоначално  използван  в социалдемокрацията / , който проповядва  плавните реформи   в противовес на марксисткия  революционен социализъм, според който революциите са необходими за постигане на фундаментални промени в обществото.Революционерите марксисти остро критикуват реформистите, Роза Люксембург пише  по техен адрес осъдителното есе" Реформа или революция ".
2. центристи ( К.Каутски, Е.Вандервелде, О.Бауер). Карл Кауцки е немско-чешки философ и политик от еврейски произход, който след смъртта на Енгелс проповядва  ортодоксален марксизъм,  с което разгневява Ленин и го провокира да напише "Пролетарската революция и ренегатът Кауцки".Докато Ленин смята ,че неговата обществено - икономическа теория е развитие и обогатяване на марксизма, то неговите критици като Кауцки твърдят,че ленинизмът не е развитие,а форма на изкривяване на идеите на Маркс.
3.леви революционери ( К.Либкнехт, Р.Люксенбург, холандските “трибунисти”, българските “тесняци”, руските болшевики).
      Левите социалдемократи, оглавени от Владимир Илич Ленин повеждат безкомпромисна битка срещу центристките и десните социалдемократи, ръководени съответно от Карл Кауцки – центристи и Едуард Бернщайн- десняци. Левите социалдемократи се борят за революционно преустройство на обществото, пълно премахване на експлоататорския капиталистически строй,а десните – за неговата реформация чрез сътрудничеството на работническата класа с буржоазията . Левите смятат подобно сътрудничество за смъртен грях срещу идеите на социализма , за дълбока и страшна язва в революционното движение ., за мрачна заблуда, която само укрепва капитализма и неговата антисоциална природа. Капитализмът трябва да бъде премахнат , а не разкрасяван , за да придобие "човешко лице". .Левите обвиняват центристките и десни опортюнисти/ от френски – приспособяване, съглашателство / ,че са предали и подменили революционните идеи на Маркс със служба и партньорство на буржоазията . За лидера на центристите Кауцки , Ленин казва,че под негово ръководство вторият интернационал се е превърнал в „царство на сладникави дребнобуржоазни фрази, на интернационализъм на думи и на страхлив опортюнизъм и раболепие пред социалшовинистите на дело.Центристите са поклонници на рутината, роби на гнилата легалност, покварени от атмосферата на парламентаризма”
      По предложение на Ленин революционните партии на пролетариата възприемат автентичното марксово наименование „комунистически” и създават 3-я Интернационал – Коминтерна, съществувал от 1919 до 1943 година и поставил си за задача постигане целите на комунизма – установяване диктатура на пролетариата , ликвидиране на капитализма и създаване на социализъм и комунизъм.
      В годината на създаването на третия интернационал – 1919- в България се ражда Българската комунистическа партия . Лявото крило на  БРСДП / тесни социалисти /става съосновател на третия / комунистическия/ интернационал – Коминтерна / и се преименува на БКП , като приема преминаването на ленинистки, болшевишки позиции..
      До кървавата 1923 БКП (т.с.) израства като сериозна и решителна  политическа сила. На няколко последователни изборни кампании печели най-много гласове след БЗНС. В навечерието на Деветоюнския преврат през 1923 г. чрез който бива свален режима на Александър Стамболийски и се установява режима на Александър Цанков ,БКП има над 38 000 членове. Свързаните с нея организации също имат внушителна членска маса: ОРСС — около 30 хиляди души.
      За зла участ, БКП, под натиска на Коминтерна организира Септемврийското въстание срещу режима на Александър Цанков. Според някои изследователи, дядо Благоев се противопоставя на септемврийското въстание, защото го смята зле организирано и подготвено ,а и би поставило Партията извън закона и в политическа изолация за дълги години.Оказва се прав: много комунистически дейци са арестувани, а въстанието е жестоко потушено , следват масови разстрели. Гео Милев посвещава на въстанието поемата Септември."Вековната злоба на роба" е смазана . БКП е закрита, а имуществото и национализирано , започват масови репресии срещу комунистите. Георги Димитров и Васил Коларов бягат в СССР. По това време партията има около 6000 членове.
      Безмилостното потушаване на Септемврийското въстание и масовите убийства на много от кадрите на Партията, укрепват влиянието на крайно левите сектанти , които жадуват за отмъщение.
      На 16 април 1925 г. крайно ляво настроени дейци на Военната организация на БКП подготвят и извършват атентата в църквата „Света неделя. Правителството на Цанков отговаря на атентата с масови репресии и убийства на видни дейци на Партията.
      След като правителството на „кървавия професор „ Александър Цанков бива сменено с това на Андрей Ляпчев, БКП възобновява дейността си чрез легалното си проявление- новосъздадената БРП – Българска работническа партия . По-късно Георги Димитров и Васил Коларов успяват да отстранят крайно левите сектанти от Партията и да наложат една умерена линия на поведение. През 1938 г по решение на Централния комитет, нелегалната БКП и легалната Работническа партия сливат дейността си в нова партия под името Българска работническа партия. Партията организира множество стачки , които и донасят нова популярност . По време на втората световна война БРП оглавява дейността на бойните групи и партизанското движение и участва в организирането на Отечествения фронт- ОФ заставайки твърдо на антихитлеристки позиции. На 9 септември 1944 г. БКП военни части преминават на страната на ОФ и подпомогнати от партизански отряди и бойни групи свалят правителството на Константин Муравиев и вземат властта. 
     Започва процес на радикални промени в обществения , политическия и икономическия живот на страната. Приета е Наредба-закон за защита на народната власт, на основата на което започва преследването на политическата опозиция. Нейните водачи са хвърлени в затвори и лагери, а самите партии — закрити. Репресирани по различен начин са видните опозиционни политици Никола Петков, Цвети Иванов, Кръстьо Пастухов, Трифон Кунев. Преследвани и постепенно разгромени са и нелегалните организации ВМРО, „Цар Крум“, „Хан Кубрат“, Съюз на българските национални легиони и други. През 1948 г. на Петия си конгрес БРП отново приема името Българска комунистическа партия.
      Не избягват репресиите и видни лидери на социалдемокрацията и по точно на лидерите на т,нар. реформисти , които проповядват реформацията , премахването на недостатъците , "шлифоването” на капитализма, а не неговото пълно унищожение и които Ленин наричаше лидери на мрачната заблуда, които само укрепват позициите на този експлоататорски и човеконенавистен строй .Ето някои от най-светлите имена на българската реформистка / широка /социалдемокрация :
      Доктор Петър Дертлиев.През 1946 г. за опозиционна дейност срещу налагащия се комунистически режим е изпратен в лагер „Росица“. Същата година бива избран за народен представител във Великото народно събрание. Като депутат в VІ Велико народно събрание през 1947 г. Дертлиев се обръща към комунистите :: „Аз искам да попитам, когато вие водехте борба, това борба да станете властници на българския народ ли беше? Когато вие страдахте, когато ви биеха и гонеха, вие изтърпяхте всичко туй, за да биете и гоните ли?". И следва още една реплика на социалдемократа, чието продължение ще отекне чак през 1990 г.:„Ще ви го кажа в очите: вие сте убийци!". Думите му вбесяват вожда Георги Димитров. Дертлиев е отстранен от заседанието, а Георги Димитров крещи след него : „Къде са квесторите? Идете да го изхвърлите като парцал."
      През 1948 г. депутатският му имунитет е отнет, а Дертлиев бива осъден на десет години затвор „за контрареволюционна дейност“. Излежава ги в лагерите в с. Венчан и Белене (на 2 пъти), Плевенския затвор, наказателното отделение и в затвора за рецидивисти в Пазарджик. След политическите промени от 1989 г. става инициатор за възстановяването и пръв председател на възстановената Българска социалдемократическа партия (БРСДП). През 1990 г. е кандидат за президент, но БСП не приема кандидатурата с мотива, че е краен антикомунист. Винаги е бил категорично против коалиция с БСП.. Едно е сигурно: хвален или заклеймяван, в затвора или във властта , Дертлиев винаги и е бил една силна личност , с която и съмишленици и опоненти са се съобразявали и уважавали. Една силна личност, която въпреки понесените страдания и унижения прости на своите мъчители и който на въпроса дали търси отмъщение, отвърна :
.” От мен, имайки предвид страданията на семейството ми и на мен през всичките тези години, чакаха да съм Архангел Михаил с кървавия меч. Отмъстителят. А аз не съм. В тази страна един отговорен политик не може да бъде отмъстител, ако има поне малко морал."
      БКП опропастява живота и на друг виден социалдемократ - Атанас Москов .Завършил през 1927 г. Брюкселския свободен университет . На следващата година, само 25 годишен вече отговаря за социалдемократическото движение на Балканите, а от 1929 до 1937 г. е член на неговия изпълнителен комитет. През 1937 г. се завръща в София и започва активна дейност като водач на нелегалната време БРСДП..През 1946 г. печели изборите за народен представител, но комунистите касират мандата му , както и този на друг виден социалдемократ Кръстю Пастухов.. Това не им е достатъчно и те отстраняват Москов и от преподавателското му място по международно право в Софийския университет.След окончателното унищожаване на опозицията, през 1949 година Атанас Москов е затворен за две години без присъда в полицията, където бива подложен на такива репресии, че според очевидци, че когато случайно попада в една килия с главния секретар на БСДП Коста Лулчев, цял ден не могат да се познаят, а се разпознават едва по думите и по гласа. През 1951 година е изселен в Севлиево, а малко по-късно е изпратен в концлагера Белене, където остава 4 год, през което време е принуден да копае изкопи по норма, докато в същото време съпругата му, доктор по социология, работи с мотиката в местното ТКЗС, за да издържа семейството. След завръщането му от лагера дълго време не му дават работа, докато накрая го назначават на дребна чиновническа длъжност в местната психиатрия.. Въпреки погубения си живот и въпреки страданията , които преживява Атанас Москов не се отказва от идеите си .На 26 ноември 1989 г. заедно със 6 други дейци на БРСДП възстановява БСДП, като става неин председател, а по-късно - 1990 г. - почетен председател на партията. Атанас Москов се отказва от депутатско място и от всякаква политическа кариера.
      Подобна е и съдбата на Кръстю Пастухов, политик и виден социалдемократ.. След Деветосептемврийския преврат през 1944 отказва да сътрудничи на просъветското правителство и след разцепването на БРСДП (ш.с.) през 1945 влиза в ръководството на опозиционната Българска работническа социалдемократическа партия (обединена).Четири дни преди изборите от 27 октомври 1946 година Пастухов е лишен от правителството от граждански и политически права, за да не може да участва в избора срещу комунистическия лидер Георги Димитров, но въпреки това той получава 18 хиляди гласа.Заради статиите си "Не ме изкушавайте, лицемери" и "Нашата войска", публикувани във в. "Свободен народ", през 1946 e осъден на пет години затвор за „антинародна дейност“. Обявява се против започнатата Културна автономия на Пиринска Македония.Кръстьо Пастухов умира на 25 август 1949 в Сливенския затвор, като според неофициални сведения е удушен от криминалния престъпник Антон Попантонов по заповед на тогавашния министър на вътрешните работи Антон Югов и заместника му Руси Христозов. Реабилитиран е през януари 1990 г.
      Подобна е и съдбата на мнозина други социалдемократи.
      В топлата и всеопрощаваща прегръдка на земята тяхната кръв се е смесила с кръвта на враговете им ; някъде във вечността душите им са се докоснали и са си простили.
     В едно интервю от 1991 г. Петър Дертлиев казва за комунистите : „Те вярваха в своите идеи макар и нереализуеми.Те имаха, едва ли не, месианско чувство.”
      Дали и доколко са реализуеми комунистическите идеи ще каже историята на някоя от безбройните си страници. Дали мъката на Вапцаров ще продължи да се скита тъжна и ненаписана във времето пространството; дали ще създадем от светлините и сенките на историята един по –човечен и справедлив свят ...това зависи от самите нас. Този справедлив свят, безмилостно мечтан в мрачните подземия на несправедливостта и отчаянието ще дойде...
      Някога...
   Вероятно до свършека на света , докато има хора , които се противопоставят едни други в политическо, културно, религиозно, расово или друго отношение, ще има и сблъсък на идеи , конфликти , пропагандни и въоръжени борби , смърт и страдание , но и светла надежда . Извечната битка между доброто и злото ще продължи , защото за добро или зло, само в пространството между две крайности с различен потенциал възниква напрежението , което ражда енергията , за промяна и нов  живот.  В квантовата физика, при сблъсък на елементарни частици се раждат нови частици с различна маса, енергия и импулс, като от силата на удара те  се разлетяват в различни посоки и заживяват свой собствен живот. Някои от тях живеят много кратко и бързо изчезват, други живеят по дълго. Но, в каквото и да се превръщат, където и да летят и колкото и дълго да живеят , енергията на системата се запазва. Масата се превръща в енергия ,  материалното -  в нематериално , плътта ражда дух  , духът ражда плът , но Битието  остава . Идеите се изправят и сблъскват една с друга и от силата на удара оживяват нови , които от своя страна се сблъскват и в това вечно противопоставяне и напрежение протича енергията на съществуването В източната философия  Ин и Ян са привидно  противоположни идеи и принципи , всяка от които   носи в себе си частица от другата и двете са част от Великия предел -вечно разменящи се и преливащи противоположности  . Свързани навеки и равностойни по значение, в тяхното взаимодействие е хармонията и продължението на живота.
       Вероятно , поради необходимостта от тези  равностойни противоположности за поддържането на живота, никоя идея няма да удържи крайна победа ,.защото това би било  равнозначно на нейното самоубийство. Идеите се раждат за да се противопоставят на други идеи и умират  самотни ако победят.  В това е великото тайнство на борбата.
      В изпепеляващата енергия на Сблъсъка, милиони души изгарят за да осветят пътя на идещите след тях..Огньовете са нужни там, където има тъмнина !
    А само след броени дни тук ще дойдат да почетат паметта на апостолите и представители на българските социалдемократически формации ; разкъсвани от политически спорове , егоизъм или  най- прозаична глупост  . Историята им остави  завещание , което много дребни  души не можаха да разберат и приложат на дело..Раждането на "истинската" левица , която има да дойде , предстои, възкръсва и новото старо дясно  ; ръката на неизбежните исторически процеси , подпомогната  от чисти и не толкова чисти ръце , забърква поредната политическа и идеологическа алхимия.  Злато или унищожение...никой не знае. Знаем само,че най-много сълзи са изплакани заради сбъднати мечти .
     В древните митове Ева откъсна забранения плод с лявата си ръка и донесе на света греха , но и познанието  за добро и зло . Векове наред дясното олицетворява мъжкото , войнственото и активно начало,а лявото - женското, пасивно и състрадателно начало.  Врагове или приятели, в мир или война., вечно отричащи се и вечно привличащи се ...истината е,че само заедно могат да  заченат живот. . 
     Там , сред шумния град, в политическия Армагедон ,сред кулоарите на политиката   , под сводовете на властта, в академичните кабинети ,  по улиците и площадите , в реалното и виртуалното , битките продължават .
     Но, тук, на този връх е мястото където противоречията за миг се смиряват и утихват в прегръдката  на  спомена.
     Над Бузлуджа изгряват звездите . Вятърът, скалите, тревите , небето ...
    


Мая Тонева

     РАЗСЪЖДЕНИЯ  ЗА НЕОЛИБЕРАЛИЗМА  И ДЪРЖАВНАТА СОБСТВЕНОСТ

       Странно нещо е това неолибералът . Какво е неолиберал ли? Ами, това е хомо сапиенс, който е против държавната собственост  и ратува за минимализиране на ролята на държавата в икомиката и съответно - максимализиране на частния сектор . По цял ден платените му или просто заблудени апологети щъкат из медии и мрежи и  мощно реват и вдигат олелия колко хубаво нещо е капитализмът , особено в неолибералния му вид и как всеки , който се осмели да заговори за държавна собственост е мръсен , долен комунист , който не вдява от великите и светли идеи на  неолиберализма и  затова не желае затриването на държавната собственост .  Това за "мръсните комунисти" е в топ десет от мантрите на неолиберализма .
Неолиберализмът е доктрина за дерегулация на държавата, ограничаване или пълна  ненамеса на държавата в икономиката , пълна икономическа и политическа свобода и против наличието и развитието на държавна собственост  .Неолиберализмът е ново понятие, което за пръв път се употребява през 1938 год. от французина Bernard Lavergne.
      Основна пречка за реализирането на "справедливо" общество, неолибералите виждат в регламентиране на минимална заплата. Според тях с премахване на минималната заплата и помощите за безработни, ще се премахне и безработицата. Тоест , ако България премахне ограничението за минимална работна заплата от 240 лв , работодателите вместо да наемат един човек и да му заплащат 240 лв на месец , могат да наемат 4 човека за по 60 лв или 8 човека по 30 лв,  и т.нат. . и ето ви много работни места .Гениално ! Според неолибералите всякакви социални придобивки трябва да бъдат редуцирани или напълно унищожени; да бъде отслабена защитата на националните индустрии чрез премахване на мита, такси и пр. и да бъдат отстранени всякакви държавни и законодателни пречки пред мултинационалния капитал . Един от най-значителните представители на  теоретичния неолиберализъм е Милтън Фрийдман от чикагската школа по икономика, а  като най -известни политици неолиберали се славят  Роналд Рейгън Рейгън и Маргарет Тачър .
    Разбира се , нашите новизлюпени след 1989 г. либерали не могат да се мерят с Рейгън и Тачър по демагогия и амбиции .  Никой  от тях не може да ти обясни смислено защо , например, чешка държавна компания купува българска държавна компания , но изглежда ,че българските капиталисти са по-напреднали идеологически, икономически  и пр. от чешките    "мръсни комунисти", макар, че  Чехия е далеч пред нас в икономическо  отношение. . За да приемем безрезервно религията на неолиберализма  , първо трябва да бъдем лишени  от здравия си разум и да станем глухи  и слепи  за фактите и за тая  цел  всякакви десни, трудолюбиви пчелички денонощно  тинк-танкват  и огласят реалното и виртуалното пространство с викове  колко мръсно нещо е държавният монопол  и държавната  собственост  и ни призовават незабавно да продадем всякакви останки от нея  и да ги превърнем в частен монопол и частна собственост  ,  защото иначе...ах, иначе  ще ни се случат страшни злини : загадъчната планета Нибиру ще се блъсне в Земята, огромен астероид ще падне в центъра на София , Искра Фидосова ще се върне в Парламента или най-малкото всички ще измрем от  страшния вирус ебола. При такива заплахи как да не се юрнеш мигновено да подариш всичко българско и родно,че да се отървеш от тия апокалиптични бедствия. Ей, туй държавната собственост била голямо зло,  българино !
        В момент когато Франция  и други европейски страни смятат временната национализация на жизнеспособни и рентабилни предприятия за адекватна мярка за борба с безработицата, нашите капиталисти проповядват и осъществяват унищожение на  родните доходни предприятия чрез изкуствени фалити и последваща приватизация от знайни и незнайни олигарси и техните офшорни компании. 
    За периода от 1996 година-2000 година държавните компании в страните от ОИСР не е намалял. Във Франция и Италия делът им е до 25% от БНП, в Дания и Финландия - 35%-37%, в Германия - 54%, а в Полша - 58% . 
      През 2005, сред 500-те най-големи корпорации на планетата в списъка на списание "Forbes", имаше 67 държавни компании, а през 2011 броят им нарасна до 106. Тринайсетте   най-големи петролни компании, които контролират 3/4 от петролните запаси в света, също са държавни.
      В период , когато много експерти смятат,че държавният капитализъм в развиващите се страни и страните в преход е не само желателен, но и необходим и когато  развитите страни увеличават процента на държавната собственост, нашите икономически "гении" методично и безмилостно парират всеки намек  за такива  действия и заклеймяват като мръсен комунист всеки, който се опита  да обясни,че в държавния капитализъм няма нищо лошо, защото той съчетава ценностите на държавата с ценностите на капитализма и че не държавната собственост, а корупцията по всички етажи на властта е причина за лошото  и стопанисване и управление. Основната вина за  атаките срещу държавната  собственост  носят както крайният неолиберализъм ,  който изповядва драстично намаляване на държавния сектор и засилване ролята на частния, така и силните комплекси наследени от социализма, които днес избиваме като отричаме всеки намек за държавна собственост в опит да се представим като първи леберали  и "демократи" .  Комплекси изразени в станалата крилата фраза "Държавата е лош стопанин." на бившия министър председателя  Филип Димитров /1991 г./ .Практическият опит показа,че приватизацията не направи предприятията по-печеливши, а напротив - доведе до ликвидацията на по-голямата част от тях. . Каква част от тази ликвидация е умишлена ще кажат експертите , но едно е сигурно- фактите влизат в остър дисонанс с мантрите на неолиберализма за вредната  роля  на държавата в икономиката.
      И докато всеки рационален  европейски  и световен ум смята , че върху стоки и услуги от особено важно обществено значение трябва да има адекватен  държавен контрол и че ключови отрасли като енергетика, комуникации, военно промишлен комплекс и пр.трябва да принадлежат на държавата , нашите политици , без значение леви или десни,  сложиха етикет "мръсно" на държавната собственост , което, разбира се не им попречи алчно да приватизират  и разграбят парчетата от тая  "мръсотия" . Резултатът е виден за всички : на последно място в Европа по БВП,  ,  по минимална работна заплата , на последно място по  пари за образование и здравеопазване; първи по мизерия, безработица , смъртност, корупция  и т,нат.  в един безкраен 24 годишен кошмар . Изоставени фабрики и заводи пустеят докато безработицата главоломно расте. Глупава  частна инвестиционна политика  , основно в недвижимите имоти, финансите и търговията , насочена към бързи и лесни печалби и разтърсвана от периодични пукания на кредитни балони остави стърчащи железобетонни скелети на недостроени  мегаломански хотелски комплекси  и неизплатени кредити. По-голямата част от земеделската земя беше продадена на  фирми с чуждестранно участие , а от 2014 година отпада временния мораториум върху продажбата  на земя на чужденци, което слага край на териториалната цялост и суверенитета на Република България . Природните ни богатства бяха раздадени на концесии срещу жалки трохи за държавата .На практика ние нямаме нищо освен гръмки обещания за един неолиберален рай, в който валят пари , а ние се къпем в мед и мляко под сиянието и топлината на Златния телец.. О, да , и европейските  духовни "ценности" .
      И докато адвокатите на неолибералния капитализъм  рисуват страшните бедствия: суша, глад, нашествия на скакалци и пр. библейски страхотии, които ни чакат ако не се отървем на мига от държавното, техните работодатели и гурута- господа неолибералните капиталисти 
 - доят ли, доят тая свещена крава наречена държавна собственост и хич даже не се помайват и не се гнусят . Не ги притесняват и не обиждат неолибераното  им чувство тлъстите държавни поръчки и държавните парички-тоест нашите данъци. Напротив. Накацали са като мухи на  "мръсната държавна собственост"   и хич не искат   и да чуват за свободен пазар , пък камо ли за невидимата му ръка и другите крайници   на Адам Смит. 
      Свободен, свободен, колко да е свободен свободният пазар? Отговорът не е особено затруднителен дори за необразования наблюдател : колкото са свободни и честни нагласените търгове за държавни поръчки и обръчите от фирми на политическия и икономически елит, които в голям процент се припокриват и срастват с мафиотските структури в един икономически Франкенщайн  за увеличаване и запазване на властта и богатствата им.  Правилата на тази мръсна игра наречечена  либерален пазар са такива, че монополизацията и олигархизацията са естествени еволюционни процеси- резултат на жестока   борба за пазарен дял и печалби и безмилостното мачкане на конкурентите без подбиране на средствата и без мъчителни морални дилеми  .Не можем да кажем,че това се извършва "незаконно", защото, в края на краищата законите се пишат под диктовката на спечелилите играта, които се сливат и преливат в единна корпоративноолигархична - политическа структура обсебила  всички финансови и материални ресурси , средствата за производство, цялата политическа и икономическа власт .Обсебила трите компонента на една държава: народ, територия и власт. Оставен без контрола на държавата, свободният пазар се превръща в бойно поле, джунгла,в която оцеляват най-безскрупулните и алчни "канибали" , които не се спират пред нищо за да завладеят целия пазар за себе си. Това се нарича от либералните философи "конкурентноспособност"  Но, каквито и идеологеми да измислят неолибералните философи, за да скрият истината ,неоспорим факт е,че най-висок стандарт на живот има не в държавите с неолиберална политика ,а  в държавите с развита социалдемокрация /  напр. скандинавските /  в които властта  създава институции и правила , които обуздават  дивия капитализъм  като  регулират дейността на частните компании с оглед защита на конкуренцията и опазване правата на работниците и консуматорите
      Не държавната собственост, а вашата алчност е проблемът , господа либерали и неолиберали. Друго си е да потопите  ръце до лактите в кацата с държавното , докато в същото време  го анатемосвате като мръсно и неработещо: "За Бога граждани , държавното е мръсно , нека ви отървем от него, дайте го на нас !"- биха извикали  неолибералите .Парите не миришат -би казал римският император , който  обложил обществените тоалетни с данъци. 
Не, не миришат, разбира се. Особено когато са в либералните джобове.
     Странен хибриден модел е нашенският неолиберал .Държавата  е хем родна майка, хем мащеха в икономичеката му шизофренна халюцинация . Аз не зная и най-запален неолиберал да е отказал парче торта понеже е държавна; а вие? И колкото по-голямо е това парче и колкото по-завишени  изкуствено са  цените на стоките и услугите по договорите за обществени поръчки в ущърб на държавата, толкова по-добре за хомо либераликус.
    . Либералите мразят Държавата, не парите и.
      Една от най-големите и любими лъжи на неолибералите , с които те облъчват масите  в България е,че на запад няма държавна собственост и държавна намеса в икономиката, за да разграбят последните остатъци от тая  държавна собственост  за себе си , както  и да премахнат всякаква конкуренция  пред чуждите корпоративни мастодонти . Доказателство за това намерение е ,че веднъж приватизирана, държавната собственост беше ликвидирана безпощадно . Руините от  това  антибългарско дело  могат да се видят навсякъде.    Неолибералите успяха да ни убедят,че не само трябва спешно да се отървем от всяка държавна собственост, но ако е възможно - да подарим или продадем евтино всичко ценно на чужденци  с лозунга,че чуждият и най-вече западният капиталист е по-добър и по-загрижен за татковината от родния капиталист. Практиката, обаче, показа, че за чуждия капиталист ние сме евтин работен добитък , който не се и стреми да извоюва заплащането и трудовите права на западния работен добитък и поради това е безкрайно удобен за експлоатация и манипулация. Същият този капиталист , който в България генерира  в пъти по-високи печалби отколкото в родния Запад, тук плаща в пъти по-малки заплати ( в голяма степен, на това  и на по-високите цени на продуктите и по-ниските данъци  ,се дължат и по-високите  му печалби ), и на никой не му хрумва да запита  на какво се дължи тоя икономически абсурд .Пълно мълчание и от страна на властта, която според Конституцията, е изразител на народната воля. Вероятно, властта предполага ,че  волята на народа е да бъде евтиният и мълчалив работен добитък на Запада , както и че народът приветства затриването на всичко българско и родно и най-вече на родната държавна собственост..Нищо,че държавата е най-добрият работодател в България ,че наема повече хора и плаща по-високи заплати от частния сектор,че осигуровките се плащат върху цялата ,а не върху част от заплатата както е в частния сектор...За неолибералите фактите са някакви досадни мухи и трябва да бъдат убити с голямата мухобойка на агресивната им пропаганда. А , по всичко изглежда,че в България всички политици- независимо от цвят и ориентация в политическото пространство -  са неолиберали. По делата ще ги познаете, не по засуканата им демагогия. Фактът ,че и леви и десни в България подскачат при споменаването на думата национализация , наричайки я "брутален комунизъм" говори не само за политическо и икономическо невежество , но и за това до каква степен  неолибералната пропаганда е успяла да очерни всичко свързано с държавната  собственост и ролята на държавата в икономиката. Тя тръби,че национализация означава конфискация / експроприация/ на придобитото чрез честен труд имущество на хората .В действителност  много по-врели и кипели в демокрацията държави държави като САЩ, Франция или Германия, предвиждат в своето законодателство национализация в интерес на обществото. Мотивите за национализация могат да бъдат различни :
1.Национализация на естествени монополи:  Естествените монополи могат да доведат до дисбаланс на пазара. За да противодействат на негативното влияние на монополите, в много държави по света се въвеждат концесии или контрол върху цените. Характерни отрасли с естествени монополи са ЖП транспорт, водоснабдяване, снабдяване с електричество с газ и пр;
2. Национализация при икономически кризи  като политически инструмент за стабилизация на икономиката;
3.Национализация с цел обогатяване на привилегировани когато държавата покрива загубите на частни предприятия с парите на данъкоплатците под претекст да не фалират и да спасят работни места;
4.Национализация при екологични катастрофи : напр. когато Във връзка с аварията на АЕЦ Фукушима I, Япония национализира The Tokyo Electric Power Company;
5.Национализация на стратегически отрасли / ключовеи индустрии, източници на полезни изкопаеми /с цел да не попаднат под влияние на чужденци .
     В конституцията на Германия пише:"Земята и под земята, полезни изкопаеми и средства за производство, могат да бъдат национализирани чрез закон, който да регулира начина и мащаба на обезщетението, като трансформира собствеността в обществена собственост или някаква друга форма на обществено стопанисване...Лишаване от собственост е разрешено само за доброто на всички."
      Във Франция при управлението на François Mitterrand между 1981 и 1995 год., се национализират най-големите концерни на Франция: Saint-Gobain, Rhône-Poulenc и 39 банки и финансови институции, стоманодобивната промишленост и оръжейните концерни Dassault и Matra. Обещетенията в размер на 39 милирада франка, държавата изплаща, като увеличава външния дълг.
      През 1948 Великобритания национализира четирите железопътни предприятия в British Rail. Margaret Thatcher през управлението си между 1979 и 1990, приватизира масово предприятия: British Telecom, British Petroleum (BP), British Airways, Водоснабдяването и Електроснабдяването/ ЕРП/.
     В Южна Америка в последните години се забелязва тенденция на разкрепостяване от американските и западно-европейските концерни.През април 2012 година аржентинският сенат гласува за национализация на 51% от най-големия в Аржентина нефтен концерн YPF (дъщерна фирма на испанския Repsol-концерн). Аржентина има завиден прираст на икономиката си, за последните години.
     През февруари 2013 Боливия национализира аерогарите си, по настоящем собственост на фирмата "Sabsa" под патронажа на испанската "Abertis Infraestructuras". Боливия започва обезпаразитяването, с национализация на испанските "инвестиции" в енергетиката - Iberdrola, още средата на 2012, на основание справедливи цени за електроенергия, по думите на президента Evo Morales. Освен това Ево Моралес национализира и телекомуникационните концерни и нефта.  благодарение на тази стъпка Боливия излиза от положението на най-бедната латиноамериканска държава.
     В началото на 1990-те (преди Чавез , енергетиката както и телекомуникациите биват приватизирани във Венецуела. Държавата се намесва, като изкупува 82,14% от акциите на американската корпорация AES Corporation, за 739 милиона US$. Същата AES Corporation, с която по думите на Румен Овчаров, е сключен един от най-тежките договори за България - продажбата на ТЕЦ-Марица Изток, с договориране за десетилетия българското население да изкупува от merican електроенергия на тройна цена.  Венецуела, която разполага с петата по големина нефтена индустрия в света, под управлението на Уго Чавес национализира с декрет от 01.05.2010 петролните си залежи.
     И докато по широкия свят приижда вълна на национализация и  регулация на частния сектор , ние продължаваме да живеем с идеологеми от средата на миналия век и да продаваме на нелепа цена най-ценните си богатства.Чуждестранните "инвеститори" са се погрижили законите  в България да забраняват национализацията. Един от пропагандните номера  , с които си служат неолибералите е да възбуждат в обществото недоверие в държавната собственост като тръбят,че държавата е лош стопанин и обществените блага ще бъдат много по-добре стопанисвани ако се намират в техните ръце. На практика , България няма законова процедура по национализация , а едно прекратяване на концесионен договор и отнемане на лиценз на частен инвеститор повлича огромни неустойки , които държавата трябва да заплати .Напр. в Закона за водите изрично е казано ,че е абсолютно задължително при прекратяване на концесията да се обяви нова процедура за концесия. Тоест, невъзможно е Общината да стане оператор на водния цикъл в София, защото законът не го позволява !!!
Национализацията не е опасна само с това,че частните инвеститори могат да саботират икономиката като увеличат инфлацията  и породят недоверие у хората в способностите на държавата да се справи с икономическата ситуация , но и да доведат до войни , метежи  и репресии срещу населението от страна на големите корпорации подпомогнати от военната машина, сваляне на непокорните правителства и инсталирането на послушни такива .Стотици хиляди , дори милиони хора станаха жертви на подобни действия в Иран, Гватемала, Индонзия, Куба, Чили, Еквадор, Боливия, Бразилия и много други.  На път сме това да се случи в Сирия .Там където не успява методът на убеждението и пропагандната отрова идват на помощ оръжията .За ужас на неолибералите , приказките за демокрация вече трудно могат да заблудят някого ; светът започва да отваря очи за истината скрита зад неолибералната демагогия и  за грозното лице на корпоратокрацията  и ненаситната и алчност.
Никоя лъжа  не трае вечно. Дори неолибералната. Пропагандата е мощна   , но ние вярваме,че всяко действие има равно по сила и противоположно по посока противодействие и скоро това противодействие ще обхване и разграбената ни и поставена на колене Родина ,а практичният , здрав български дух ще прогледне зад булото на отровната неолиберална риторика и ще поиска обратно това, което принадлежи на целия народ. 
.

Мая Тонева

 * Тинк-танкове- Мозъчни тръстове, наричани още аналитическите ценрове, "фабрики за мисли", "резервоар за мисли" ^[1] и "мислителен таран" (на английски: think tanks) са неправителствени изследователски организации и групи, които по правило съсредоточват усилията си в областта на хуманитарните науки - политика, икономика, социология, право и т.н. и които имат често функцията да защитават определен тип социални политики, политически стратегии, икономика, въпроси на науката и технологиите, индустриални или бизнес политики и дори военни съвети. ^[2] Много от мозъчните тръстове са организации с нестопанска цел и статутът им дава възможност за данъчни облекчения, например в САЩ и Канада, някои са финансирани от правителства, а други получават средства от консултиране.

4 Слушайте това, вие, които бихте поглъщали бедните, И бихте погубвали сиромасите на тая земя,    
5 Казвайки: Кога ще мине новолунието, за да продадем жито, И съботата, за да изложим на продан пшеница, Като смалим ефата, уголемим сикъла, И мамим с лъжливи везни? -    
6 За да купим сиромасите с пари И бедния за един чифт обуща, И да продадем отсевките на пшеницата?    
7 Господ се закле в оня, с когото Яков се слави, като рече: Наистина няма никога да забравя кое-да-било от делата им.

Амос 8 - Библията